Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— Неуспех. Може би не съм готова да действам сама.
А може би трябваше да опита отново. Трябваше да визуализира растението в съзнанието си — свежо и отрупано с цвят. Да усети уханието на листата, да насочи енергията си. Или може би да събуди енергията на самото цвете? Но безспорно бе, че ако се откаже лесно, не би станала добра магьосница.
Затвори пак очи и докато съсредоточаваше мисълта си, чу кратко почукване на задната врата. Извърна се толкова бързо, че по невнимание ритна Диего почти до средата на малката стая. Котето спокойно започна да се ближи, сякаш нищо ме се е случило.
Подсмихвайки се, Нел отвори вратата на Рипли.
— Обикалях наоколо и видях светлина на свещи. Да не би да имаш проблеми с електричеството? — Миг след като зададе този въпрос, погледна край Нел и съзря ритуалните свещи на масата. — О!
— Упражнявам се, но нямам особен напредък. Явно трябва да уча още много. Влизай.
— Не искам да те прекъсвам. — След разговора си с Миа преди сбирката на литературния клуб всяка вечер търсеше претекст да намине. — Не е ли това увехналото цвете от нашата веранда?
— Все още не е напълно загинало. Попитах Зак дали има нещо против да се опитам да го възстановя.
— Упражняваш магии върху мъртво мушкато? Боже, направо ме шашваш!
— Реших, че ако направя грешка, няма да навредя на никого. Искаш ли чай? Преди малко го направих.
— Е, няма да откажа. Зак каза да ти предам, че ще се отбие, когато свърши работа. Задържахме за противообществено поведение един препил младеж — обясни тя. — Повърна почти всичките шест бири, които беше отмъкнал от хладилника на родителите си. Сега Зак го води у дома му.
— Познавам ли го?
— Момчето на семейство Стъбънс, по-голямото. Гаджето му го зарязало и той решил да удави мъката в бирата на баща си. Като се има предвид този резултат, сигурно следващия път ще потърси друг начин да излекува разбитото си сърце. На какво мирише?
— Приготвям печено свинско филе. Каня те на вечеря.
— Няма да остана тук да ви гледам как скришом разменяте погледи, но не бих имала нищо против да изпратиш по Зак торбичка с остатъци за кучето.
— С удоволствие. — Нел подаде на Рипли чаша чай. — Но нямаме намерение да си хвърляме скрити погледи.
— Не вярвам.
Нел извади от хладилника нарязано на ситно мезе.
— Господи! Вие двамата всяка вечер ли хапвате такива неща? — попита Рипли.
— Използвам Зак за опитно зайче.
— Има късмет, негодникът. — Рипли си взе малко парченце. — Ако нещо не му харесва, можеш да го изпращаш на мен. Ще те уведомявам дали е било добро.
— Много великодушно от твоя страна. Опитай от пълнените гъби. Зак няма да ги докосне.
— Не знае какво изпуска — отбеляза Рипли, след като изяде една. — Бизнесът с доставките на храна се развива добре, а?
— Така е. — Но Нел мечтаеше за специална фурна с горещ въздух и фризер, въпреки че не би било практично за малката й кухня. Засега не бяха във финансовите й възможности на фирма „Трите сестри“. — Ще правя сандвичи и торта за кръщенето в неделя.
— Новото бебе на Бърмингъм.
— Да. Освен това сестрата на Лулу пристига със семейството си от Балтимор следващата седмица. Лулу иска да ги впечатли. Между двете сестри има известно съперничество. — Нел посочи към фурната. — Реших да приготвя това свинско филе, но искам първо да го пробвам.
— Лулу ще трябва да бръкне дълбоко в джоба си. А знам колко е стисната.
— Сключихме бартерна сделка. Тя ще ми изплете два-три пуловера. Ще имам нужда от тях, защото зимата наближава.
— Ако някои направи магия за топло време, ще се радваме на циганското лято, преди зимата да ни връхлети.
— Дано!
— Като стана дума за магии… — Рипли се наведе и взе Диего. — Как е Миа?
— Чудесно. Напоследък изглежда малко разсеяна. — Нел повдигна вежди. — Защо питаш?
— Просто така. Предполагам, че крои планове за Хелоуин. По това време на годината винаги е в стихията си.
— Ще украсим кафе — книжарницата месец по-рано. Предупредиха ме, че всички деца на острова я посещават — било да си купят някоя дреболия, било да се почерпят.
— Кой би могъл да устои на изкушението да си купи бонбони от магьосница? Най-добре е да тръгвам. — Припряно почеса козината на Диего, преди да го пусне на земята. — Зак ще се появи всеки момент. Мога да взема тази саксия да не ти пречи, ако… — Гласът й секна, когато погледна към мушкатото. Оживелите зелени стъбла бяха отрупани с великолепни тъмночервени цветове. — Я гледай, по дяволите!
— Успях! Направих го! О! — С един скок Нел се озова до масата и зарови нос в цветовете. — Не мога да повярвам. Тоест исках да повярвам, но наистина не мислех, че ще успея сама. Не е ли прекрасно?