Цвят от скреж
- Автор: Бирмингъм Соня
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цвят от скреж». Краткое содержание книги:
Джон също не възрази, защото много му се искаше да види Присила отново в къщата си. Рейвън знаеше, че Уорън също ще бъде много щастлив от присъствието на Присила. И реши да помоли брат си да покани и Присила, и Мисти на обяд следващата седмица. Доволен от замисленото, той се облегна назад с въздишка. Мисти не би могла да стори нищо на този обяд, на който, освен нея, щяха да бъдат двете най-срамежливи и тихи лица в града.
Глава 15
Облечена в нежносиня рокля и красива шапка с пера, Присила се сви в ъгъла на каретата до Уорън и погледна страхливо към енотчето, свито в скута на Мисти.
— Сигурен ли си, че то не хапе? — попита тя Уорън.
Мисти я погледна и реши, че, както беше казал Рейвън тази сутрин, тя е още почти дете. Присила се държеше с нея като с равна и Мисти усещаше, че между двете може да се зароди приятелство.
— Не, той не хапе — отговори тя мило. — Искаш ли да го погалиш?
Присила отговори колебливо:
— Ами-и, аз… всъщност никога не съм докосвала енот.
— О, хайде — засмя се Уорън, протегна ръка и разроши козината на Роло.
Присила също протегна ръка, но много страхливо, и погали извънредно леко бляскавата козина по гърба на Роло. На лицето й се изписа облекчение и тя отново се облегна назад.
Почти седмица беше изминала от мига, в който Рейвън реши, че трябва да запознае Присила и Мисти. Това беше сторено тази същата сутрин в къщата на младото момиче. Уорън беше предложил всички да обядват в „Оранжери“, най-добрия френски ресторант в града. Дори само това, че е излязла с тях двамата, повдигна духа и настроението на Мисти и й даде надежда, че с помощта на Присила може би ще си завоюва няколко приятели в града. Мисти се чувстваше така добре, както не беше се чувствала от дълго време насам. Погледна Уорън и се засмя.
— Радвам се, че успях да те убедя да вземем и Роло. Той наистина има нужда от свеж въздух.
— Нека се надяваме, че татко няма да забележи — отговори Уорън, — защото в никакъв случай не би одобрил това.
Мисти остави Роло до себе си.
— Но той няма да ни създава проблеми. Нат може да го гледа, докато ние сме в ресторанта. Нали след това ще отидем и в парка. Виждала съм дами, които разхождат кучетата си там, а Роло е по-красив и по-умен, от което и да е куче.
В това време каретата намали и постепенно спря. Уорън се наведе напред, смръщил вежди.
— Просто имам лошо предчувствие — каза той с въздишка.
— Няма за какво да се тревожиш — увери го Мисти, посочвайки новата кожена каишка на Роло. — Това нещо е стегнато като дамски чорап.
След като помогна на дамите да слязат, Уорън подаде края на каишката на Нат. Мисти отиде до него и докосна ръката му.
— Би ли поразходил Роло, преди да го затвориш в каретата? — попита тя, като гледаше разтревоженото му лице.
Той неохотно кимна.
— Да, мадам, ще се опитам. Но никога досега не съм разхождал енот.
Когато тръгнаха към ресторанта, Мисти си помисли, че той й прилича на дворец. Фоайето беше пълно с палми и саксии с ароматни рози. Имаше елегантно бюро, зад което стоеше униформен служител и държеше в ръка няколко броя от менюто. Въпреки че беше облечена повече от подходящо — в копринена рокля с цвета на мъх и шапка с пера — Мисти се чувстваше неудобно в пищния ресторант и не знаеше какво да прави. А Присила се чувстваше тук като у дома си. От думите на Джон Мисти знаеше, че той се възхищава от маниерите на Присила. А когато Рейвън беше предложил двете да се срещнат, тя изпита болка, защото мислеше, че, по свой начин, и той й се възхищава.
Мисти не разбра как прекоси фоайето и влезе в главната трапезария. Метрдотелът ги поведе към специално запазената за тях маса, където имаше кристални чаши и сребърни прибори. Чуваше се музика, изпълнявана на пиано, и приглушените разговори на останалите посетители. От мястото си Мисти виждаше също така и улицата. Видя, че Нат разхожда Роло, и кимна доволно с глава. Забеляза, че много от пешеходците спираха, за да погледат, а после продължаваха пътя си, като клатеха глави.
Уорън прегледа листа с вината и удостои дамите с по една усмивка.
— Мисля да пренебрегнем червеното вино днес и да пием шампанско, какво ще кажете?
Присила кимна, а Мисти каза:
— Звучи ми добре. Никога не съм проявявала претенции по отношение на онова, което пия.
Уорън, явно озадачен, поръча шампанското и погледна над листа с менюто към Присила.