Цвят от скреж

— Не отговори на въпроса ми, любима. Ще отворим ли заедно клиника тук? — подкани я той.

Тя го погледна крадешком.

— О, не знам. Зависи какво лечение ще прилагаме — отговори тя дяволито. — Ако ще гониш пациентите, които искат билкова отвара, варена при пълнолуние…

Рейвън се засмя и я целуна по челото, после наклони главата й така, че да надникне в чудно хубавите й зелени очи.

— И още нещо, доктор Малоун — каза той, а гласът му беше нежен като шепота на вятъра и мъглата над планините. — Умирам от любов по теб и мисля, че имам право на консултация. Какво предписваш в този случай?

Мисти се изправи и сложи замислено пръст на устните си.

— За пациент в такова състояние, доктор Рейвън — отговори тя, без да бърза, — предписвам горчив билков чай и бой с камшик по цялото тяло, а после обтриване с гореща пепел. — Очите й играеха дяволито — Още ли ме обичаш?

— О, да! — отговори страстно Рейвън.

— Тогава ще ти предпиша да прекараш целия си живот в моите обятия.

Тя вдигна поли и залюля бедра, после хукна към потока, като погледна дяволито през рамо. Той я настигна и двамата се хванаха за ръце. Затичаха към гората, а смехът им се понесе над планините.