Торба с кости
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #40
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Торба с кости». Краткое содержание книги:
Въпреки кошмарите (а може би тъкмо заради тях) след четиригодишно отсъствие Майкъл Нунан се връща в къщата на брега на езерото Дарк Скор.
На пръв поглед всичко е същото, но всъщност са настъпили не забележими промени — всички обитатели са подвластни на могъщия милионер Макс Девор, който ги манипулира с една-единствена цел: да отнеме тригодишната си внучка Кира от майка й. Майкъл неволно е въвлечен в битката на властния старец, който е свикнал да получава всичко, което пожелае. Същевременно писателят се опитва да разгадае тайната на „Сара Лафс“, където денонощно го преследват призраци, а магнитните букви на вратата на хладилника изписват странни послания. Какави ли свръхестествени сили витаят в къщата… и какво искат от Майкъл?
— Мати Девор е обречена да загуби детето, ако не я представяш, така ли?
— Да — отвърна Джон, без да увърта. — Държа да я убедиш.
— Дано да успея.
— Дано… И още нещо.
— Какво?
— Излъгал си Девор, когато сте разговаряли по телефона.
— Дрън-дрън!
— Неприятно ми е да противореча на любимия автор на сестра ми, но сам знаеш какво си направил: разказал си на Девор, че майката и детето са били заедно, че момиченцето е брало полски цветя край шосето. Каква мила картинка, чак да се просълзиш. Само дето си пропуснал да споменеш, че наблизо е тичкало сърненцето Бамби.
Неспокойно се въртях на стола. Осъзнах, че в края на краищата съм постъпил глупаво. Опитах се да протестирам:
— Не бързай да ме обвиняваш. Не съм казал, че съм видял как двете са слезли от джипа да берат цветя. Няколко пъти повторих, че предполагам какво се е случило.
— Ако Девор е записал разговора, ще имаш възможност да провериш колко пъти си изрекъл тази дума.
Замълчах за секунда, защото си спомних, че характерното тихо бръмчене по линията ми се бе сторило по-силно в нощта на Четвърти юли.
— Възможно е разговорът да е бил записан — промълвих неохотно.
— Сигурен съм, приятелю. А сега помисли — ако адвокатите на Девор представят записа в съда, как ще се изтълкуват думите ти?
— Говорих с увъртания… може би като човек, който крие нещо.
— Или който съчинява история. А теб те бива да измисляш истории, нали така си изкарваш хляба. Сигурен съм, че по време на предварителния разпит адвокатът на Девор ще изтъкне този факт. Ако пък призове за свидетел някого от зяпачите, който е видял пристигането на Мати… за какъв ще те помислят?
— За лъжец — промърморих и добавих: — Мамка му!
— Не бой се, Майк. Горе главата.
— Какво да предприема?
— Трябва да осуетиш плановете им, преди да ги осъществят. Ще разкажеш на Дърджин какво се е случило в действителност. Наблегни на факта как малката е мислела, че е в безопасност. Непременно спомени за „пешеходската пътека“. Много ми хареса тази фраза.
— Но ако наистина разполагат със запис и настоят да бъде прослушан, ще излезе, че първия път съм излъгал.
— Не се безпокой. Не си бил призован за свидетел, когато си разговарял с Девор. Седял си на терасата и си наблюдавал фойерверките, а обаждането на стария пръч е смутило спокойствието ти. Отгоре на всичко е започнал да те заплашва. Не си му давал номера на телефона ти, нали?
— Не съм.
— И номерът не е записан в указателя.
— Така е.
— Човекът се е представил за Макс Девор, но не е имало начин да се убедиш, че наистина се обажда той. Вярно ли е?
— Да.
— Може да е бил шахът на Иран.
— Няма начин, той е покойник.
— Значи вариантът с шаха отпада. Да речем, че се е обаждал любопитен съсед или някой, който си пада по лошите шеги.
— Твърде е възможно.
— Увъртал си, защото не си бил сигурен с кого разговаряш, ала щом официално са те призовали като свидетел, се заклеваш да говориш само истината…
— Точно така. — Чувството за сигурност, внушено ми от „моя адвокат“, за малко ме беше напуснало, ала сега отново го изпитах.
— В повечето случаи откровеността е най-доброто оръжие, Майк — тържествено обяви Джон, сетне добави: — Е, има и изключения, но сега трябва да се придържаме към гореспоменатото правило. Ясно ли е?
— Напълно.
— В такъв случай утре до единайсет ще очаквам да ми телефонирате ти или Мати Девор. За предпочитане е тя да ми позвъни.
— Ще направя всичко възможно да я убедя.
— Ако започне да се дърпа, знаеш какво да сториш, нали?
— Да. Благодаря, Джон.
— Какъвто и да е отговорът й, утре пак ще се чуем. — Той затвори.
Няколко минути седях неподвижно. После понечих да набера номера на Мати, но се отказах. Още не бях подготвен да разговарям с нея. Реших първо да се поразходя. „Ако започне да се дърпа, знаеш какво трябва да сториш, нали?“
Разбира се. Ще й напомня, че жена в нейното положение няма право да си вири носа. Не може да си позволи да бъде горделива янки и да откаже помощта, която й предлага Майкъл Нунан, автор на романите „Раздвояване“, „Човекът с червената риза“ и на книгата „Обещанието на Хелън“, чието публикуване се очаква наскоро. Ще й напомня, че ще бъде изправена пред избора да запази достойнството си или дъщеря си.
Хей, Мати, какво ще избереш?
Стигнах почти до края на Алея 42. Пътьом се отбих на ливадата на Тидуел, откъдето се разкриваше приказна гледка към езерото и планините, издигащи се в далечината. Небето бе забулено от лека мараня, водната повърхност беше като огледало и изглеждаше ту сива, ту синя в зависимост на коя страна наклоня глава. Отново ме обзе чувството за някаква тайнственост, което винаги свързвах с имението „Мандерлей“, така майсторски описано от Дафни дьо Мюрие.