Разделяй и владей
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разделяй и владей». Краткое содержание книги:
Заговорниците решават да вдигнат залога, като свалят президента на Съединените щати. В съответствие с пъкления си план те го убеждават, че е умствено нестабилен, и са на път да извършат мълчалив държавен преврат.
Пол Худ и хората от Оперативния център…
… ще влязат в бясна надпревара с времето…
… ще предотвратят войната…
… ще спасят честта на президента и ще разобличат предателите…
— Прегледахме сведенията, дадени ни от Орлов, и сме на мнение, че те са точни — заяви Худ.
— Бих искал да ги видя — каза Фенуик.
— Ще ги имате — обеща Худ.
— Предполагам, че не сте дали на генерал Орлов наши секретни кодове, за да му помогнете да подслушва разговорите на АНС, нали?
Худ не му отговори.
— Господин президент, Харпунджията е експерт в създаването и изпълнението на сложни версии за прикритие на действията си. Ако той участва в тази операция, ще трябва да проучим внимателно всяко доказателство, до което можем да се доберем. Трябва също да уведомим Техеран, че това действие може да няма нищо общо с Баку.
— Нищо общо ли? — прекъсна го Фенуик. — Доколкото ни е известно, тъкмо те може би са наели Харпунджията.
— Може и да сте прав — каза Худ. — Това, което искам да кажа, е, че нямаме никакви доказателства освен факта, че Харпунджията се намира в района и че вероятно е замесен в нападението.
— Това не са преки доказателства — рече Фенуик. — Освен това аз си изгубих един ден, опитвайки се да сложа началото на диалог с Техеран за размяна на разузнавателна информация. Истината е, че те ни нямат доверие, а и ние не можем да им се доверим.
— Това не е истина! — каза гневно Худ. После се овладя. Трябваше да внимава, да не избухва. Чувстваше се крайно изморен и изнервен. Обаче ако не се владееше, нямаше да е убедителен. — Истината — продължи по-спокойно той — е, че между АНС, конгресната комисия за разузнаване и Овалния кабинет редовно е имало размяна на заблуждаваща информация…
— Господин президент, ние трябва да действаме — каза спокойно Фенуик. — Иран придвижва кораби в Каспийския район. Това е факт и на него трябва да се реагира незабавно.
— Съгласен съм — рече президентът.
Котън погледна към Худ. В очите на вицепрезидента нямаше враждебност.
— Пол, ако имаш някакви безпокойства от действията на АНС, трябва да представиш доказателствата си пред конгресната комисия по разузнаването, а не на нас. Те трябва да се занимаят с тях.
— Когато вече ще бъде твърде късно — каза Худ.
— Твърде късно за какво? — попита президентът.
Худ се обърна към него.
— Не знам отговора на този въпрос, сър — призна той. — Но наистина смятам, че точно в този момент трябва да се въздържите от вземането на решения във връзка със ситуацията в Каспийско море.
Фенуик поклати глава.
— И то само на основание на приказките на руснаците, които може в момента да изпращат самолети и кораби в района.
— Господин Фенуик има основание да говори така — рече президентът.
— Руснаците наистина могат да имат някакви планове относно каспийския петрол — съгласи се Худ. — Това само по себе си не опровергава сведенията, получени от генерал Орлов.
— Колко време ще ти е нужно, Пол?
— Дайте ми още дванадесет часа — каза Худ.
— Дванадесет часа ще дадат на Иран и на руснаците време да разположат корабите си в петролните полета на Азербайджан — обади се Гейбъл.
Президентът погледна часовника си. Помисли за момент и каза:
— Ще ти дам пет часа.
Худ не искаше точно това, но очевидно беше всичко, което можеше да получи за момента. И той го взе.
— Ще ми трябва кабинет — рече той. — Не искаше да губи време да се връща в Оперативния център.
— Вземи съвещателната зала на правителството — каза президентът. — Така ще знам, че си приключил до седем часа и тогава ще можем да действаме.
— Благодаря, сър — каза Худ.
Обърна се и си тръгна, без да поглежда към останалите. Сега враждебността беше много по-голяма, отколкото когато пристигна. Беше сигурен, че беше дръпнал бика за опашката, без да има достатъчна огнева мощ.
Би било прекалено да очаква, че президентът ще повярва на всичко, което му беше казал. Дори и след предишния им разговор Лорънс очевидно все още не можеше да приеме възможността Фенуик да се окаже предател. Но поне не я беше отхвърлил напълно. Худ беше успял да спечели малко време.
Той тръгна надолу по тихия, покрит със зелен килим коридор в западното крило. Мина покрай двама безмълвни агенти от президентската охрана. Единият стоеше пред Овалния кабинет. Другият беше застанал в коридора между вратата, която водеше към кабинета на секретаря по печата в северозападния край, и вратата към съвещателната зала на правителството в североизточния край.
Худ влезе в дългото помещение. По средата стоеше дълга конфрентна маса. Зад нея в северния край на залата имаше бюро с компютър и телефон. Худ отиде там и седна.