Трите стигми на Палмър Елдрич
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трите стигми на Палмър Елдрич». Краткое содержание книги:
Може би наркотикът е бил в Ан съвсем умишлено. Именно това го бе накарало да поеме Чю-Зет отново, много скоро след първия сеанс. Ако случаят бе такъв, то нейните протести са били престорени, тя е искала той да й вземе дозата и като плъх в лабиринт, да побегне към източника на светлина. Манипулиран от Палмър Елдрич по всеки инч от пътя.
И нямаше път назад.
Разбира се, ако можеше да се вярва на Елдрич, говорещ през устата на Лео и на всички останали. Ключовата дума тук беше „ако“.
Той влезе в асансьора и се качи на етажа, на който беше кабинетът му.
Когато отвори вратата на кабинета, мъжът, седнал зад бюрото, вдигна глава и каза:
— Затвори. Нямаме много време.
Мъжът, който беше самият Барни, стана. Барни го огледа внимателно, после затвори вратата, както му беше казано.
— Благодаря — изрече студено мъжът, неговото бъдещо „аз“. — И престани да се тревожиш по повод връщането ти в твоето собствено време — ще се върнеш. Главното, което прави Елдрич — или правеше, ако предпочиташ да приемеш нещата по този начин — се състои в повърхностни изменения. Той прави нещата да изглеждат по начина, по който иска, но това не означава, че те стават такива. Схващаш ли?
— Хм… ще повярвам на думата ти.
— Осъзнавам, че ми е лесно да ти го кажа сега — продължи неговото бъдещо „аз“. — Елдрич все още се появява от време на време, понякога дори публично, но аз и всеки друг, дори тези, които изобщо не четат вестници, знаем, че това не е нищо повече от фантом. Установено е без никакво съмнение, че неговият гроб се намира на „Сигма 14-Б“. За теб всичко стои по различен начин. За теб истинският Палмър Елдрич може да се появи във всеки момент. Това, което е реално за теб, е фантом за мен, същото ще важи и когато се върнеш на Марс. Ти ще срещнеш истинския, живия Палмър Елдрич и изобщо не ти завиждам за това.
— Кажи ми само как да се върна — помоли Барни.
— Емили не те интересува вече, така ли?
— Страхувам се — отвърна той и усети изпълнения с разбиране свой собствен поглед от бъдещето. — Е, добре, какво се очаква да правя, да се правя на невъзмутим, за да те впечатля? Ти и без това знаеш всичко.
— Превъзходството на Елдрич над всеки, който е пробвал Чю-Зет, е основано на това, че връщането в реалността е крайно бавно и постепенно. Минава се през няколко последователни равнища, всяко от които съдържа все по-малко илюзии и все повече истински елементи. Понякога този процес отнема години. Ето защо ООН в края на краищата забрани Чю-Зет и се обърна срещу Елдрич. Хепбърн-Гилбърт отначало одобряваше този наркотик, защото наистина вярваше, че Чю-Зет помага на човека, който го употребява, и го пренася в конкретна реалност. А после стана очевидно за всеки, пробвал Чю-Зет или станал свидетел на вземането му, че той действа точно…
— Значи аз никога не съм идвал на себе си след първата си доза.
— Точно така, ти така и не можа да се върнеш напълно в реалността. А можеше да се върнеш, ако беше направил двайсет и четири часова почивка. Фантомите на Елдрич, наложени върху нормалната реалност, в края на краищата, щяха съвсем да изчезнат и ти щеше да се освободиш. Но Елдрич ти подхвърли втора, по-силна доза. Той знаеше, че си изпратен на Марс, за да се бориш с него, въпреки че си нямаше никаква представа точно по какъв начин ще действаш. Той се страхуваше от теб.
Това изглеждаше странно и неправдоподобно. Елдрич, с всичко, което беше направил и което можеше да направи… Но Елдрич беше видял паметника в бъдещето и знаеше, че в края на краищата, някой ден по някакъв начин ще го убият.
Вратата на кабинета се отвори рязко.
Рони Фюгейт се показа, видя двамата, но не каза нищо, само отвори уста и се опули. Най-накрая промърмори:
— Фантом. Мисля, че този, който стои по-близо до мен.
Тя влезе неуверено и затвори вратата след себе си.
— Точно така — каза Барни от бъдещето, наблюдавайки я внимателно. — Можеш да провериш, като го докоснеш.
Тя така и направи. Барни Майерсън видя как ръката й потъва в тялото му и изчезва.
— Вече съм виждала фантоми — каза тя вече по-спокойно, изваждайки ръката си, — но още не бях виждала твой, скъпи. Всеки, който е пробвал тази гадост, рано или късно се сдобива с фантом, но напоследък стават все по-малко. Някъде преди около година беше пълно с тях. Дори Хепбърн-Гилбърт беше видял свой фантом. Така му се пада.
— Нали разбираш — каза бъдещият Барни на Рони, — че той се намира под влиянието на Елдрич, въпреки че за нас този човек е мъртъв? Така че трябва да сме предпазливи. Елдрич във всеки момент може да изкриви възприятието му и тогава той няма да има друг изход, освен да реагира по съответния начин.