Похитителят на мълнии
- Автор: Риърдън Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Похитителят на мълнии». Краткое содержание книги:
— Истинското ти име не е Кръсти, нали? — попитах.
— Официалното ми е Прокруст — призна той.
— Разтегача? — преведох аз.
— Да, но кой може да произнесе правилно Прокруст? Не е добре за търговията. А виж, „Кръсти“ не е проблем за никого.
— Така е. Добре звучи.
Очите му засияха.
— Нали?
— Абсолютно — кимнах. — А и леглата са майсторски изработени. Прекрасни са!
Той се ухили като тиква, но пръстите му продължаваха да стискат врата ми.
— Постоянно го повтарям на клиентите. Постоянно. Но никой не си прави труда да обърне внимание на майсторската изработка. Къде другаде си виждал вградени лампички на таблите?
— Никъде.
— Така си е.
— Пърси! — извика Анабет. — Какво правиш?
— Не й обръщай внимание — рекох на Прокруст. — Тя е направо невъзможна.
Великанът се разсмя.
— Всичките ми клиенти са такива. Нито един от тях не е точно метър и осемдесет. Изобщо не се замислят за мярката, а после се оплакват.
— А какво правите, ако клиентите ви са по-дълги от метър и осемдесет?
— О, постоянно се случва. Но лесно се поправя. Пусна ме, но преди да успея да реагирам, измъкна иззад близкото бюро една двуостра бронзова брадва.
— Настанявам клиента хубаво и каквото стърчи, го отсичам.
— Аха — измърморих със свито гърло. — Разумно.
— Толкова се радвам, че най-сетне се появи един интелигентен клиент!
Въжетата вече разтягаха приятелите ми. Анабет беше пребледняла. Гроувър издаваше гъргорещи звуци като удушавана коза.
— Е, Кръсти… — опитвах се да поддържам небрежния тон. Погледът ми се спря на етикета на специалния модел за младоженци във формата на сърце. — Това тук наистина ли има стабилизатори, за да не се усеща вибрирането?
— Естествено! Пробвай го!
— Ще го пробвам. Но те ще издържат ли някой голям и едър човек като теб? Нали пак няма да има вибриране?
— Гаранция!
— Не вярвам.
— Ей, внимавай!
— Покажи ми.
Той веднага седна на леглото и се подрусна на матрака.
— Виждаш ли?
Щракнах с пръсти.
— Ерго!
Изскочиха въжета и го привързаха.
— Хей! — извика Кръсти.
— Разположете го в средата — заповядах аз.
Въжетата се размърдаха и изпълниха командата ми.
Главата на Кръсти щръкна навън. В другия край стърчаха краката му.
— Недей! — извика той. — Почакай! Това е само демонстрация!
Извадих Въртоп.
— Няколко малки поправки.
Нямах никакви колебания какво трябва да сторя. Ако Кръсти беше човек, и без това нямаше да го нараня. А ако беше чудовище, си заслужаваше да го превърна в прах за известно време.
— Предлагам ти сделка — извика той. — Ще ти дам трийсет процента отстъпка за подобрените модели.
— Мисля да започна от главата.
Вдигнах меча.
— На разсрочено плащане! Без лихва първите шест месеца!
Стоварих меча. Кръсти замлъкна.
Прерязах въжетата на другите легла. Анабет и Гроувър станаха с охкане, пъшкане и мърморене по мой адрес.
— Изглеждаш по-висока — рекох.
— Ха-ха! Много смешно! — изсумтя Анабет. — Следващия път не се мотай толкова.
Погледнах таблото зад бюрото на Кръсти. На него бяха закачени рекламни брошури за куриерски услуги „Хермес“ и за чисто новия справочник на всички чудовища от Ел Ей — „Единственият справочник жълти страници, от който някога ще имате нужда“. Под тях имаше яркооранжева дипляна на звукозаписно студио ДОА с предложение за комисионна при намиране на души на герои. „Винаги търсим нови таланти!“ Отдолу беше адресът на ДОА с карта.
— Да вървим — подканих останалите.
— Дай ни поне минута — измърмори жално Гроувър. — Едва не ни разтегнаха до смърт.
— Значи сте готови за Подземния свят — отвърнах. — Той е само на една пряка оттук.
Осемнайсета глава
Анабет демонстрира умения по дресировка
Стояхме в сенките на булевард „Валенсия“ и гледахме плочата черен мрамор, на който със златни букви пишеше:
„Звукозаписно студио ДОА“.
Отдолу на стъклената врата с по-дребни букви беше добавено:
„Забранено за адвокати, безделници и живи.“
Вече беше почти полунощ, но фоайето беше осветено и пълно с хора. На рецепцията седеше як на вид чернокож пазач със слънчеви очила и слушалка в ухото.
Обърнах се към приятелите си.
— Помните ли какво се разбрахме?
— Мда — измърмори Гроувър. — Страхотно…
— А ако номерът не мине? — обади се Анабет.
— Мисли положително.
— Аха — кимна тя. — Влизаме в Царството на мъртвите, а ти искаш да мисля положително.
Извадих перлите от джоба си — трите бели топчета, които нереидата ми беше дала в Санта Моника. Не изглеждаха кой знае каква подкрепа.