Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
— Какви доказателства? — безпомощно попита Етиен.
4.
В малката зала на Мерленския градски съд, предвидена за стотина души, се бяха натъпкали поне триста, а още повече народ се беше струпал по коридорите и долу на площада.
Идването на прокурора Ренан се посрещна с гръмки овации. Но когато докараха престъпника, блед мъж с тънки устни, сближени черни очи и някога поддържани, а сега разчорлени и грозно провиснали бакенбарди, в залата отначало настъпи мъртва тишина, а после гръмна такава буря, че негово благородие съдията Виксен строши звънеца да приканва публиката към ред.
Съдията даде думата на защитата и насъбралите се за първи път обърнаха внимание на слабия младеж с прекалено голяма за мерките му адвокатска мантия. Жълт-зелен, Ликол мрънкаше нещо под носа си, а на нетърпеливия въпрос на съдията признава ли се за виновен клиентът му — внезапно изписка: „Не, ваше благородие!“ Залата отново избухна в негодувание. „А на вид толкова приличен младеж!“ — чу се женски глас.
Процесът продължи три дни.
Първият ден се даде думата на свидетелите на обвинението. Отначало на полицаите, които бяха открили страшното помещение и после бяха разпитвали арестувания. Според комисаря Пиер Фехтел треперел, заплитал се в показанията, не можел нищо да обясни и предлагал много пари, ако го оставят на мира.
Градинарят, докладвал в полицията за съмнителните викове, не се яви в съда, но и не беше нужно. Прокурорът призова свидетели, които ярко представиха порочния и развратен живот на Фехтел, който в публичните домове винаги настоявал за най-младите и крехки девици. Една мадам сподели как обвиняемият изтезаван „момиченцата“ й с нажежена маша за къдрене, а те, горкичките, търпели, защото за всеки белег от изгорено мръсникът плащал в злато.
Залата се разтресе от ръкопляскания, когато човекът, който беше видял в каляската да потегля цветарката Люсил Лану (главата й с избодени очи и отрязан нос откриха после в една от бъчвите), посочи Фехтел като същия господин, който превъзнасял чудните възможности на механичното пиано.
На съдебните заседатели бяха представени уликите: инструментите за изтезания, фотографски апарат и медни плочи, открити в тайното помещение. Яви се да свидетелства и фотографът мосю Брюл, който преди три години обучил Пиер Фехтел на снимачното изкуство.
Накрая на съдебните заседатели бе представен албум с фотографски снимки, намерен в ужасното подземие. На публиката и на репортерите не го показаха, но един от заседателите припадна, друг повърна.
Адвокат Ликол седеше и склонил глава като ученик, старателно записваше в тетрадка всички показания. Когато му представиха фотографиите, той стана бял като платно и отдръпна глава назад. „Хайде порадвай им се, умнико!“ — викна някой от залата.
Привечер, когато си тръгваха, стана инцидент — майката на едно от убитите деца препречи пътя на адвоката и го заплю в лицето.
На втория ден свидетелите бяха разпитани от защитата. Ликол попита дали полицаите са крещели на арестувания. („Не, целувахме се с него!“ — саркастично отговори комисарят и публиката избухна в одобрителен смях.)
Разпита свидетеля на отвличането на Люсил Лану дали е видял анфас човека, с когото е заминала малката цветарка. Не, отговори свидетелят, но много добре си спомня бакенбардите.
После Ликол пожела да научи какви фотографии е правил Пиер Фехтел, докато се е обучавал на любителско снимане. Изясни се, че той заснемал натюрморти, пейзажи и новородени котета. Този отговор се посрещна с дюдюкане и свиркане, след което съдията опразни половината зала.
Накрая адвокатът изиска в съда принудително да се докара главният свидетел, градинарят, и заседанието бе прекъснато за един час.
През това време местното кюре попита Ликол дали вярва в Господа нашего Иисуса Христа. Ликол отговори, че вярва и че Иисус ни учи на милост към съгрешилите.
При подновяването на заседанието приставът съобщи, че градинаря го няма и от три дни никой не го е виждал. Адвокатът почтително благодари и каза, че няма повече въпроси към свидетелите.
После дойде звездният час на прокурора, който направи бляскав разпит на обвиняемия. Пиер Фехтел не съумя да отговори задоволително на нито един въпрос. Дълго гледа и преглъща, когато му представиха фотографиите. После каза, че ги вижда за първи път. На въпроса дали той е собственикът на фотографския апарат марка „Вебер и синове“ отговори, че да, той е, но още преди година загубил интерес към фотографирането, зарязал апарата на тавана и оттогава не го е виждал. Въпросът дали обвиняемият може да погледне в очите родителите на момиченцата предизвика бурни овации, но по възражение на защитата отпадна.