Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Метростанцията се фокусира пред погледа ми и аз ставам. Елоуид е противоречива, крехка и ексцентрична, но по-упорита и по-решителна, отколкото мислех. Години наред я мразех, когато може би трябваше да й се възхищавам. Изкачвам стъпалата на станцията във водовъртеж от ужасяващи чувства. Паднала съм през капак на пода в свят, който не познавам и където стари врагове може би са съюзници, а съпругът ми ще ме съсипе.
32.
Ливи ме вижда от другия край на студиото, поглежда ме отново и се отправя към мен.
— Господи! Изглеждаш толкова зле, колкото аз се чувствам. — Тя нахлува в личното ми пространство, повдига брадичката ми и оглежда подутото ми слепоочие. Чувствам се като ученичка на преглед при училищната медицинска сестра. Ливи издува бузи неодобрително. — Ще изплашиш гостите в този вид. Шаина ще трябва да ги посрещне.
— Значи официално съм твърде грозна, за да работя в телевизия — неумело се опитвам да се пошегувам.
— Малцина от нас не са — сухо отговаря тя.
Не ми е смешно. Усещам състрадателните погледи на Шаина и Мат и видях втренчените погледи на режисьора и осветителите. Чули са новината за Пол. Той ще бъде споменат в предаването довечера. Поглеждам мобилния си телефон. Няма съобщения. Могат да задържат Пол до седемдесет и два часа и после да му предявят обвинение или да го освободят. Колкото по-дълго е в ареста, толкова по-лошо изглежда положението.
Събираме се за репетиция преди предаването на живо тази вечер. Обикновено атмосферата е изпълнена с вълнение, шеги и трепетно очакване и ни обединява да се поддържаме другарски във всяко ново начало, но днес всички са намръщени. Дори Марика е в черен костюм с тясна пола и червени обувки с високи токчета не може да разведри настроението. Тя разговаря съсредоточено с програмния редактор в ъгъла и двамата добавят думи от напечатан на листове сценарий.
Гримьорите сноват насам-натам и чакат реда си. Режисьорът Чет троснато издава заповеди от галерията:
— Марика, когато седнеш на дивана, приближи се до Колин, раменете ви да се допират. Трябва да изглеждате като истински екип.
Колин се опитва да сграбчи Марика в шеговита мечешка прегръдка, но никой от тях няма енергията да го направи с обичайната жар. От позицията си встрани от шумотевицата имам чувството, че аз съм виновна за всичко и че всички обвиняват мен.
— Добре, Марика, хайде да опитаме новата поза! — вика Чет.
Тя кима и взима чашата си с кафе. Прозвучава встъпителната музика и Марика, която обикновено крачи из снимачната площадка, усмихва се и жестикулира, днес седи на ръба на дивана. Камерата се приближава да я покаже в едър план и светлините помръкват.
— Страхотно! — вика Чет.
— Мисията ни в това предаване е да се борим с престъпността, където и когато я открием, за да направим страната по-безопасно място за вас и семействата ви. — Марика прави пауза и леко поклаща глава. — Тази седмица посвещаваме предаването на престъпление, което сме твърдо решени да разкрием, защото жертвата на убийството е създателката на шоуто Мелъди Греъм. — Марика става и камерата я проследява. — В момента полицията разпитва нашия директор Пол Форман за убийството. Но аз заставам пред вас, за да наблегна на редакционната независимост на „Време за престъпление“. Ние не позволяваме намеса в онова, което излъчваме, от собствениците или от ръководството на телевизията. Ние ви поднасяме истината и само истината. — Тя се обръща към Колин, който се отправя към карта на гората, където е бил намерен трупът на Мелъди.
— Боже, много е добра — възхищава се Шаина, докато гледаме как Марика разпитва Колин за кръстовищата около местопрестъплението и часовете.
Астрид и още един милион подобни кандидати за слава би трябвало да слушат и да се учат от кралицата на популярната телевизия.
Ливи се приближава зад гърба ми.
— Джери още ли не се е обадил?
— Не. — Цяла сутрин поглеждам мобилния си телефон, за да видя дали ме е търсил.
— Казах ти. Не може да се разчита на отрепка като него. — Тя се усмихва, доволна, че възгледите й за света не са опровергани от човек, който надминава очакванията. — Мисля, че имаме много материал и без него. — Тя кима към увеличената снимка на Мелъди, сложена като фон, където стоим непохватно до нея аз и шефът й, моят съпруг, слонът в студиото.
Победоносната музика започва да заглъхва и Чет вика:
— И стоп!
— Кафе? — пита Шаина и аз кимам, и пускам телефона си в чантата. Шаина поглежда нагоре към галерията. — О-хо. Големият шеф е с Черния облак.