Лъжи

30.

Надявам се, че двете пакетчета царевични пръчици, бонбоните с формата на сърчица и желираните бонбони, комиксите, рибата и пържените картофки, последвани от шоколадов кейк и компютърни игри, ще бъдат достатъчни, за да успокоя децата. Учителите ми казаха, че са се държали добре, но аз ги наблюдавам внимателно, докато седят в хола и гледат Дисни Чанъл, а върху килима се ронят трохи и захар.

След като те си лягат, аз взимам каквото е останало — малко желирани бонбони и студени пържени картофки, бира и нов пакет „Бенсън енд Хеджис“. Докато животът ми се разпада, се появява младежката ми същност. Отново пуша и пия, както когато бях на двайсет години. Сядам пред компютъра и пъхам в USB порта флашката, пълна с документи от дома на Мелъди. Пускам търсачката и името на Пол се появява осемстотин седемдесет и един пъти. „Греъм“ и „Мелъди“ изреждат на екрана страници с разходни ордери, данъчни въпроси, няколко договора и договорите за поверителност, които тя е подписала за обсъждането на „Време за престъпление“. Скучни неща. Името на Лекс фигурира в петдесет и пет файла. Някои са план-конспекти на предаването. Има и подробен файл как ще протече на практика гласуването на публиката във „Време за престъпление“. Това е най-интересното нещо, което откривам засега. Творческите сокове на Лекс текат. Очевидно е, че той възприема идеята и идеите му за участието на зрителите са фокусът. Лекс е убеден, че предаването ще бъде хит, и се хвали, че може да го продадат на много територии. Усмихвам се. Той може и да има недостатъци, но гениалността му не може да се отрече. Наистина е кралят на риалити телевизията. Думата „Форуд“ е безнадеждна, защото присъства в четиристотин документа. Трябва да стесня кръга на търсенето и затова пробвам „Пх“ — символ, който понякога използва Пол. Компютърът изброява осемнайсет файла. Преглеждам няколко и стигам до размяна на имейли между Пол и Мелъди, които разкриват колко са развълнувани във „Форуд“ от идеята за „Време за престъпление“. И възторжен отговор.