Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Валентина пристъпва към него, но Вито я хваща за ръката и я дръпва назад.
Сега Том вижда, че кървавите следи не са очертания на книга.
Оформят правоъгълник.
Разделен на три абсолютно еднакви части.
Размазаната кръв върху тях прилича на река от гърчещи се змии.
2 В името на Отца и Сина и Светия Дух – б. пр.
Capitolo XXXVII
26 ДЕКЕМВРИ
ВЕНЕЦИЯ
Амон Бадауи е полумъртъв от загуба на кръв. Луиза връзва още един турникет. Усмихва се и го оставя да виси и да кърви. Другите жени свалят превръзката от устата му, набутват вътре отрязания му пенис и пак връзват кърпата.
Да преглътне или да се задуши. Негов избор.
– Ave Satanus.
Поклонниците потапят пръсти в купите с кръвта му и се помазват един друг.
– Dominus Satanus.
Започва трескава оргия. Демоничната раса трябва да достигне оргазъм, преди жертвата да умре.
Никой няма да бъде пропуснат. Всеки ще се съвкупи с някого.
С изключение на върховния жрец. Негово Демонично Превъзходителство спазва въздържание.
Нищо не бива да го разсейва от задълженията. Без да се впечатлява от гърченето и пъшкането на последователите си, той вдига покритите си с наметало ръце.
– Време е, братя и сестри мои! Помощници, извършете жертвоприношението.
Телата се разделят. Поклонниците грабват наметалата и оправят маските си.
Върховният жрец отива при бледото тяло на Амон.
– Царю на царете, боже на боговете, принасяме ти тази жертва в името на славата ти. – Вдига лявата си ръка, в която държи малък нож. – Дай ни своята мъдрост и благословия.
Забива острието в темето на Амон.
– Дай ни прозорливост.
Забива го в челото му.
Амон изпуска последната си глътка въздух през ноздрите.
– Дай ни водачи.
Ножът се забива в гърлото му.
Амон почти не го усеща. Мозъкът му вече умира.
– Дай ни любов и разбирателство.
Ножът се забива между ребрата на Амон и пробожда сърцето му.
– Дай ни твърдост и сила на духа.
Червата се изливат през новата рана в корема на египтянина.
– Дай ни удоволствия, разврат и плодовитост.
Жрецът хваща остатъка от пениса на Амон и го отрязва. Обръща ножа в ръката си.
Вдига острието вертикално и пъха ръката си зад мъртвия мъж, при края на гръбначния му стълб над седалището.
– И накрая, господарю на световете, дай ни спасение.
Жрецът бавно прави грозен U-образен разрез по цялата дължина на скротума на Амон.
– Ave Satanus.
Жрецът се отдалечава от обезобразената жертва.
– Ave Satanus.
Две последователки се приближават с подобни на неговия церемониални ножове.
– Ave Satanus.
Започват да предават ножовете на останалите богомолци. Раните се броят. Шестстотин шейсет и шест.
Земята е наквасена с кръв. Тялото виси като разфасовано добиче в кланица.
– Свалете го – изкрещява жрецът. – Сложете го върху олтарния камък.
Поставят Амон върху плоча от червеножилен мрамор, открадната от капака на саркофаг.
– Донесете ми инструментите.
Една сектантка донася сребърно етрускско ковчеже. Друга – купа букеро. Трета – скулпторски нож за моделиране на глина. Четвърта – малък правоъгълен предмет, увит в коприна. Дори най-преданите последователи на сектата правят гримаса на отвращение, когато жрецът се заема със зловещата задача да извади черния дроб на Амон.
С шум, напомнящ въздишка, през дълбоката рана се освобождават газове. През дупката като змии се подават още черва.
Жрецът отрязва нежеланите тъкани, оголва черния дроб. Орязва вени, мастна тъкан и други остатъци и поставя органа в ковчежето.
– Деца, направете дара.
Хвърлят още дърва в двата огъня, докато ги превръщат в една огромна пращяща клада. Под оранжевата светлина на бушуващите пламъци четвъртата послушничка развива копринения плат и изважда скъпоценна сребърна плочка.
Една трета от „Портите на Съдбата“.
Демонът от гравюрата сякаш се втренчва във върховния жрец.
Той целува върховете на показалеца си и бавно погалва с него рогатото божество и змиите, покриващи скъпоценната плочка. Вдига я над главата си.
– Вижте истинския бог Луцифер, гравиран върху собствения си скъпоценен метал шест столетия преди детето Христос. Велики Сатана, ние се прекланяме пред теб. Принасяме този дар за твоята слава и нашето спасение.