Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Вито се надява с това да е изчерпал обясненията, но един брадат телевизионен репортер извиква:
– Екзорсист ли е? Чухме, че е ловец на демони и сте по следите на сериен убиец сатанист.
Карвальо подигравателно поставя ръка на ухото си и се навежда напред, сякаш не е чул:
– Scusi? Правилно ли чух? Сатанисти, екзорсисти, серийни убийци? Мисля, че сте сбъркали пресконференцията. Тази вечер бих искал да използваме помощта ви, за да привлечем вниманието върху случая „Моника Видич“. – Вито вдига една черно-бяла снимка. – Попитайте читателите и зрителите си дали някой ще разпознае това момиче. Ако са я видели някъде, с някого, нека да съобщят. Всяка информация ще ни бъде от полза. Някой може да я е видял с убиеца.
Една радиорепортерка към четиридесетте се изправя.
– Моите уважения, майоре, но не отговорихте на въпроса за синьор Шаман. По какъв точно начин ви помага? – Обръща се настрани, за да погледне Том и всички виждат дяволития блясък в очите ѝ. – И верни ли са еротичните истории за любовните му подвизи?
Последната забележка предизвиква силен смях и дори ръкопляскане от залата.
Когато Орсета му превежда, Том усеща как лицето му почервенява като домат.
Карвальо вдига ръка:
– Няма да удостоя последния ви въпрос с отговор. Относно предишния, помолихме Том да ни помогне във връзка с някои религиозни аспекти, които биха могли да са свързани, но биха могли и да не са, с убийството на Моника. Това е, което исках да ви кажа. Няма да даваме повече подробности, затова не си хабете усилията да питате.
Един млад репортер от предния ред иска думата:
– Знаем, че наскоро в лагуната са били открити няколко трупа. Установихте ли самоличността на жертвите и свързани ли са с Моника Видич?
Вито отговаря спокойно:
– Бяха намерени два мъжки трупа. Досега не сме успели да установим самоличността им, но работим усилено по въпроса. Докато близките им не бъдат информирани, мисля, че не е уместно да се правят други коментари. Следващия въпрос, моля.
Докато той гледа за вдигнати ръце, Валентина Мораси влиза през задната врата.
– Чудесно. Ако няма повече въпроси, нека синьор Шаман да каже няколко думи. Италианският му е дори по-лош от моя английски – и несъмнено от английския на мнозина от вас, затова осигурихме преводач.
Вито слиза от подиума и за секунди Валентина застава до него. Прошепва на ухото му:
– На олтара на „Санта Мария дела Салуте“ е намерен забит с пирон човешки черен дроб.
– Мили боже! – възкликва и Вито закрива лицето си с ръка.
Capitolo XXXVI
26 ДЕКЕМВРИ 1777 Г.
ВЕНЕЦИЯ
Когато се събужда, Амон установява, че е гол. Прав. Трепери от студ.
Вързан е за груб дървен кръст.
Вятърът, който усеща, му подсказва, че се намира някъде на открито. В градина? На полето? Няма представа. Главата го боли. Зрението му е замъглено.
Качулката я няма. Поне може да диша.
Главата му гори, но тялото му е смразено до кости от студа.
Шум.
Пред него лумват пламъци. Огън.
Сега вижда лица. Маски и наметала. Дълги, красиво бродирани. Оргията в рая, която му бяха обещали! Той изпитва облекчение.
– Луиза? – крещи с пресъхнало гърло.
Никой не отговаря.
Маскираните непознати започват да обикалят около него. Четирима? Шестима? Може би осем? Или са все същите четирима? Трудно е да прецени, защото постоянно обикалят.
Маските са необичайни. Непознати персонажи. Изглеждат по-стари. Ръчно изработени. Вероятно предавани от поколение на поколение.
Смущението му се сменя с гняв.
– Луиза!
Опитва се да завърти глава, но не може. Нещо притиска врата му.
Шал?
Не, не е шал. Въже.
Стяга се като змия. Започва до го души. Втора змия от плат пропълзява в устата му – кърпа, която му пречи да вика. Други змии се увиват около бицепсите и прасците му, започват да го прежулват.
През пламъците той вижда мъж с дълъг, закривен жезъл. Носи висока островръха шапка и сребърна маска, закриваща цялото му лице. Прилича на някакъв жрец. За секунда Амон изпитва надежда – може би това е някакъв манастир, където монасите и монахините обичат да палуват. Чувал е за такива места. Всеки е чувал. Жрецът проговаря: