Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Тук храната е превъзходна и мога да ти препоръчам…
— Вечер си поръчвам само едно блюдо — сподели Сара. — Едно от златните ми правила.
— Помня твоите правила още от Кеймбридж — въздъхна Крейг. — Те са причина и ти да бъдеш винаги първа, а аз — втори.
— Но пък ти беше страхотен спортист. Доколкото си спомням, нямаше отличие в бокса, което да не си получил.
— Чудесна памет.
— Каза Червената шапчица. Между другото как е Лари? Не съм го виждала от вечерта на премиерата.
— Аз също — призна Крейг. — Изглежда няма време да излиза вечер и да участва в представления.
— Дано не се е разстроил много от коментарите на критиката.
— Не виждам защо ще им обръща толкова внимание. Актьорите са като адвокатите — има значение само мнението на журито, респективно на заседателите. Никога не ме интересува мнението на съдията.
Келнерът се появи до масата им.
— Ще взема „Джон Дори“ — съобщи Сара, — но, моля ви, без сос, дори отстрани.
— За мен стек — съвсем леко изпечен — поръча Крейг и върна менюто на келнера. Обърна се към Сара и каза: — Прекрасно е да те видя след толкова време. — Особено като имам предвид не твърде приятните обстоятелства, при които се разделихме. Вината беше моя.
— Сега и двамата сме малко по-възрастни — напомни му тя. — Не си ли един от най-младите кандидати за титлата „кралски адвокат“?
Вратата на килията се отвори за изненада на Дани и Големия Ал, защото затворниците бяха по килиите си вече от час и се знаеше, че няма да има какво повече да правят до края на деня.
— Подал си писмена молба за среща с директора, Монкрийф.
— Така е, господин Паско — отвърна Дани, — стига да е възможно.
— Утре в осем сутринта ще те приеме за пет минути.
Вратата се затръшна без повече обяснения.
— С всеки изминат ден все повече заприличваш на Ник — промърмори Големия Ал. — Ако продължава така, скоро ще започна да ти отдавам чест и да ти викам „сър“.
— Давай, сержант — окуражи го Дани.
Гигантът се засмя, но не пропусна да попита:
— Защо си искал да се видиш с директора? Да не си променил решението си?
— Не, има две момчета в образователната програма, за които ще бъде добре да са в една килия. Основният им предмет е един и същ.
— Разпределението по килиите е работа на господин Дженкинс, защо ще отиваш направо при директора?
— Защото има още нещо.
— Какво?
— И двамата са подали молба да бъдат библиотекари и смятам да предложа в бъдеще да бъдат двама, иначе едното от момчетата ще трябва да хване парцала.
— Умно си го измислил, но нали не очакваш да се хвана на тази глупава лъжа?
— Не, не очаквам.
— Ако се опитваш да преметнеш стар войник като мен, поне го прави от засада или подготви по-добра история.
— Попитат ли те защо искаш да се срещнеш с директора, ти какво би казал?
— Да си гледаш работата.
— Имаш ли нещо против да те закарам у вас? — попита Крейг, когато келнерът се появи, за да му върне кредитната карта.
— Стига да ти е на път — каза Сара.
— Надявам се да е — отвърна Крейг с добре тренираната интонация на професионален сваляч.
Тръгнаха и на вратата Крейг й държа палтото. След това я улови под ръка, за да прекосят улицата, където бе оставил поршето си. Отвори вратата пред нея и се възхити на елегантните й крака, докато тя сядаше.
— „Чейен Уолк“, нали? — попита той.
— Откъде знаеш? — зачуди се тя, докато закопчаваше колана.
— Лари ми каза.
— Но нали преди малко спомена, че…
Крейг запали мотора, остави го да загрее няколко секунди и даде рязко газ. На първия ъгъл зави така, че Сара политна към него. Лявата му ръка се озова на бедрото й, но тя леко я отстрани.
— Извинявай — промърмори Крейг.
— Няма проблем.
Все пак той повтори номера на следващия завой и този път тя беше по-категорична. Спенсър не си позволи да го направи трети път до края на пътуването, докато най-сетне не спря пред жилището й на „Чейен Уолк“.
Сара разкопча колана и зачака Крейг да излезе и да й отвори вратата, но той се наведе към нея и се опита да я целуне. Тя извърна глава и устните му докоснаха едва-едва бузата й. Той бързо провря ръка зад гърба й и я притисна към себе си, а с другата погали бедрото й. Сара се опита да го отблъсне, но бе забравила колко е силен. Той се усмихна на неуспешния й опит да се измъкне и отново понечи да я целуне. Тя се престори, че се поддава, наклони се напред и здравата захапа езика му.