Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Така е. Но дали е съвпадение, че се случи дни след като Лийч заплаши, че ще го пречука?
— Сам си записал в доклада си, че след инцидента в библиотеката не са забелязани да имат какъвто и да било контакт.
— Ето това ме тревожи — заяви Паско. — Ако си решил да ликвидираш някого, правиш всичко възможно да не те свързват с него.
— Лекарят потвърди, че смъртта на Картрайт е в резултат на счупване на врата.
— Лийч е в състояние да счупи врата на всекиго.
— Само защото не е върнал една книга в библиотеката?
— Но стоя в карцера цял месец за това.
— А какво за онзи запис, дето не ти дава мира?
— Не искам да се правя на много умен — поклати глава Паско, — но го усещам със стомаха си.
— Най-добре да попиташ стомаха си за още нещо, Рей, ако искаш да започна разследване.
— Няколко минути преди да открият тялото на Картрайт, Лийч се блъсна в мен съвсем нарочно.
— Какво от това?
— Носеше чисто нови маратонки.
— Е и?
— Забелязах, че преди началото на мача беше обут с гуменките, които получават тук. Как така изведнъж се оказа с нови адидаски? Не се връзва.
— Колкото и да се възхищавам на способностите ти за наблюдение, това никак не е достатъчно.
— Косата му беше мокра.
— Рей, имаме две възможности — рече спокойно директорът. — Да приемем доклада на лекаря и да потвърдим пред началниците във вътрешно министерство, че е било самоубийство, или да повикаме полицията, за да започнат разследване. Ако се спрем на втората, ще имам нужда от нещо повече от мокра коса и чифт нови маратонки.
— Ами ако Лийч…
— Първият въпрос, който ще ни поставят, е защо, ако сме имали подозрения, че е отправял заплахи към Картрайт, не сме прехвърлили Лийч веднага в друг затвор.
На вратата се почука.
— Влез — каза високо директорът.
— Извинете, че ви прекъсвам — рече секретарката, — но мисля, че трябва незабавно да видите нещо. — Тя подаде лист хартия.
Началникът прочете написаното и едва тогава го подаде на Паско с думите:
— На това му викам доказателство.
Пейн показваше на един клиент апартамент на „Мейфеър“, когато мобилният му телефон зазвъня.
Обикновено, когато имаше ангажимент с потенциален купувач, не вдигаше, но сега на екрана се изписа името на Спенсър. Той се извини и отиде да говори в съседната стая.
— Добри новини — съобщи Крейг. — Картрайт е мъртъв.
— Мъртъв ли?
— Самоубил се е. Намерили са го обесен на душа в банята.
— Откъде знаеш?
— Страница седемнайсета на „Ивнинг Стандарт“. Оставил е и предсмъртно писмо. Край на проблема ни.
— Не и докато съществува онзи запис — напомни му Пейн.
— Кой ще се интересува от запис на вече мъртъв човек, който говори за друг мъртвец.
Вратата на килията се отвори и Паско влезе. Погледът му се задържа на Дани, но не каза нищо. Затворникът се бе зачел в дневниците. Бе стигнал до мястото, в което се описваше разговорът на Ник с господин Хърст от Съвета за предсрочно условно освобождаване. В същия ден бе и неговото дело в Апелативния съд. Денят, в който изпотроши килията и го затвориха в карцера.
— Хайде момчета, хапвайте и на работа. Монкрийф, много съжалявам за приятеля ти. Никога не съм вярвал, че е виновен. — Дани трескаво търсеше в главата си подходящ отговор, но Паско вече отваряше вратата на следващата килия.
— Той знае — тихо рече Големия Ал.
— Значи с нас е свършено — отговори Дани.
— Не мисля. По някаква причина не е убеден в самоубийството и има съмнения. Какво стана, та си промени решението?
Дани прелисти няколко страници и посочи с пръст нещо, което бе прочел преди малко: „Ако можех, бих си разменил мястото с Дани. Има право на свободата си повече от мен“.
35.
Стараейки се да е колкото се може по-незабележим, Дани стоеше в дъното на църковния двор и наблюдаваше как отец Майкъл прави кръстен знак.
Директорът на затвора бе дал разрешение Ник да присъства на погребението на Дани Картрайт в „Сейнт Мери“ в Боу. Бе отхвърлил молбата на Големия Ал под предлог, че остават четиринайсет месеца до изтичането на присъдата му, а и още не е получил разрешение за условно освобождаване.
Колата без отличителни знаци зави по Майл Енд Роуд и Дани се загледа през прозореца към познатите до болка места — магазинче за риба и пържени картофи, кръчмата „Краун енд Гартър“, кино „Одеон“, където всеки петък двамата с Бет сядаха на последните редове. Спряха на светофара при „Клемент Атлий“ и той стисна юмруци при мисълта за пропилените в училището години.