Кресчендо

— В Портланд натрупах много дългове от комар — каза той с глас, дрезгав от отчаяние и изтощение. — Управителят на билярдната зала ми дишаше във врата и се налагаше да си пазя гърба всеки път, когато изляза от къщи. Живеех в страх, понеже знаех, че някой ден той ще ме намери и тогава ще имам късмет, ако се отърва само със счупени капачки на коленете.

Една нощ, докато се прибирах след работа, ме нападнаха в гръб, замъкнаха ме в някакъв склад и ме вързаха за сгъваема маса. Беше тъмно и не виждах човека, но допусках, че е изпратен от управителя. Казах му, че ще платя, когато поиска, само да ме освободи, но той се засмя и заяви, че не го интересуват парите — всъщност вече бил платил дълговете ми. Преди да успея да разбера такава ли е представата му за шега, той ми каза, че е Черната ръка и че последното, от което се нуждае, са още пари.

Имаше запалка „Зипо“, поднесе пламъка към пръстена на лявата си ръка и го нагря. Целият бях плувнал в пот. Обещавах му, че ще направя каквото поиска от мен, само да ме свали от масата. Той разкъса ризата ми и притисна пръстена към гърдите ми. Кожата ми пламна, крещях с пълно гърло. Той прекърши пръста ми, счупи костта и ме предупреди, че ако не млъкна, ще продължи, докато не счупи всичките ми десет пръста. Заяви, че ме е белязал със своя знак. — Гласът на Скот се снижи до дрезгав шепот. — Напиках се. Там, на масата. Той адски ме изплаши. Готов бях на всичко, само да не го виждам повече. Затова се преместихме в Колдуотър. Престанах да ходя на училище и по цял ден се криех в спортната зала, за да заякна, ако онзи отново дойде. Ако ме намереше, исках този път да съм готов. — Той замълча и изтри носа си с опакото на дланта.

Не знаех дали да му вярвам. Пач ясно ми показа, че той не му вярва, но Скот целият трепереше. Беше прежълтял, потеше се и прокарваше пръсти през късата си и намазана с гел коса, въздишайки дълбоко и накъсано. Възможно ли беше да си измисли такава история? Всички подробности се връзваха с нещата, които знаех за Скот. Беше пристрастен към комара. Нощем беше работил в магазин в Портланд. Беше се преместил в Колдуотър, за да избяга от миналото си. На гърдите си имаше дамга, доказателство, че някой го е жигосал. Възможно ли беше да седи на половин метър от мен и да ме лъже най-безсрамно.

— Как изглеждаше? — попитах. — Черната ръка.

Той поклати глава.

— Беше тъмно. Но мъжът беше висок, само това си спомням.

Започнах да търся начин да свържа Скот с баща си — и двамата се оказваха свързани с Черната ръка. Той беше платил дълга на Скот и после го беше издирил. В замяна на платения дълг Черната ръка го беше дамгосал. Дали и баща ми беше преживял същото? Дали убийството му не е било планирано, а неслучайно, както смяташе полицията? Дали и Черната ръка не беше платил някакъв дълг на татко и после не го беше убил, когато татко е отказал да бъде дамгосан? Не. Нямаше да се хвана. Татко не играеше комар, не трупаше дългове. Той беше счетоводител. Нищо не го свързваше със Скот. Трябва да имаше друго.