Кресчендо

Пач зарови лице в извивката на шията ми и ръцете му зашариха по гърба ми. Тихо изстенах.

— Обичам те — промърмори той в косата ми. — Никога досега не съм бил толкова щастлив.

— Колко трогателно — прозвуча плътен глас някъде от най-тъмния ъгъл на бараката до задната стена. — Уловете ангела.

Група много високи млади мъже, несъмнено нефилими, се показаха от тъмното, обградиха Пач и извиха ръцете му зад гърба. За мое смайване Пач им позволи да го направят, без да се съпротивлява.

Когато започна да се бия, бягай, каза Пач в мислите ми и аз осъзнах, че е отложил схватката, за да говори с мен, да ми помогне да избягам. Ще отвлека вниманието им. А ти бягай. Вземи джипа. Помниш ли как да дадеш на късо? Не се прибирай у вас. Остани в джипа, докато не те намеря…

Мъжът, който се спотайваше в дъното на бараката и командваше другите, пристъпи напред в ивица бледа светлина, която се процеждаше през една от многото пукнатини на бараката. Беше висок, слаб, красив, неестествено младолик за възрастта си и облечен безукорно с бяло поло и памучни панталони.

— Господин Милар — прошепнах. Не знаех как иначе да го нарека. „Ханк“ беше прекалено свойски, а „татко“ ми се стори отблъскващо интимно.

— Нека се представя както му е редът — каза той. — Аз съм Черната ръка. Познавах добре твоя баща Харисън. Радвам се, че не е тук, за да види колко ниско си паднала чрез връзката си с едно дяволско изчадие. — Поклати глава. — Не очаквах от теб да станеш такова момиче, Нора. Да се сдружаваш с врага, да се подиграваш с наследството си. Дори ми се струва, че снощи си взривила едно от скривалищата на моите нефилими. Но няма значение. Мога да ти простя това. — Той направи пауза, за да подчертае думите си. — Кажи ми, Нора, ти ли уби моя скъп приятел Чонси Ланже?