Ранима близост

Кочин стискаше силно пакета с цигари, от които вече нищо не ставаше.

— Наоми не може да е била изнасилена. Щеше да ми каже. Аз съм най-добрата й приятелка.

— Живеехте ли тогава с нея? През пролетта на 2003?

— Не, но пак щях да разбера. Двете с Наоми сме такива приятелки още от училище. Казваме си всичко. А и… тя изглеждаше добре през пролетта на 2003, абсолютно нормално. Силна както винаги.

— Нима помните така добре какво е било преди толкова време? — учуди се Чарли. — Аз лично не мога да си спомня в какво настроение са били приятелите ми преди три години.

Ивон сякаш се затвори за миг в себе си.

— Ние с Бен преживявахме труден период — каза тя накрая. — Първият от цяла поредица. Беше доста сериозно. По два пъти на седмица, ако не и повече, ходех да спя у Наоми. Тя беше страхотна. Хранеше ме, пишеше имейли на клиентите ми и заглаждаше нещата — аз бяха прекалено разстроена и не можех да работя. Караше ме да си взимам душ и да си мия зъбите, защото на мен не ми беше до това, исках просто да изчезна от лицето на земята. Някой от вас да е преживявал криза в брака си?

Чарли не можа да изтълкува звука, който издаде Гибс.

— Не — отвърна тя.

— Значи не можете да си представите колко болезнено и разрушително е.

— Струва ми се малко необичайно, че си дошла тук, след като се скарахте с Наоми — свъси вежди Чарли. — Повечето жени не тичат при бившите си съпрузи, когато имат неприятности.

Кочин сякаш се смути.

— Родителите ми са твърде заети с работата си. Не обичат да приемат гости с преспиване. А брат ми, сестра ми и всичките ми приятели с изключение на Наоми живеят с някого или си имат деца. Бях разстроена и това е.

— Има хотели, пансиони. Да не би да си решила да се сдобриш с Бен? — полюбопитства Чарли. — Затова ли дойде при него?

— Това не е ваша работа. Не сме се събрали, ако това имате предвид. Спя в отделна стая.

— Защо се разделихте? — Защо пък да не попитам, помисли си Чарли, макар че по всяка вероятност това няма връзка със случая. Освен ако… Някъде дълбоко в съзнанието й започна да се оформя нова хипотеза. Малко вероятна, но си струваше да се опита.

— Не съм длъжна да ви казвам? — възрази Кочин. — Защо искате да знаете?

— Отговори на въпроса — гласът на Гибс бе пълен с обещания за неприятни последици.

— Бен пиеше много. И отказваше да се хване на работа.

— Това е голямо жилище — огледа се Чарли. — Скъп телевизор, скъпо Ди Ви Ди. От къде пари за всичко това, след като Бен не работи?

— Всичко е наследено — обясни Кочин мрачно. — Бен не е работил един ден през живота си и няма да му се наложи.

— Спомена първия лош период…