Ранима близост

— Какво искаш да кажеш?

Зейлър и Уотърхауз изглеждат не по-малко изненадани и отвратени и от мен, но нищо не казват. Сестрите ти да са мъртви? Някоя или всичките. Не е възможно. Джулиет сигурно лъже. Няма начин да не лъже. Освен ако не се е случила някаква трагедия…

И преди съм си мислила, че трагедията е твоята стихия. Ти си страстен и тъжен, като осъден на смърт, който може да висне на бесилката всеки ден, и се радва на редките безценни мигове с жената, която обича. Когато за първи път бяхме заедно, след като разбрахме, че чувствата са взаимни, че никой от нас не е по-влюбен от другия, аз смотолевих като пълен идиот: „Това е невероятно. Не мога да повярвам, че няма някаква уловка.“

Ти ме погледна, сякаш бях полудяла. „О, има и още как“, каза ти.

— Чудя се кой ли размаза мозъка на Робърт — мърмори с приятелски тон Джулиет, сякаш обсъжда последното развитие на събитията в някоя сапунка. — Ти не си, нали? Ти обичаш Робърт. Никога не би го наранила.

— Точно така. — Не може да ми се подиграва за нещо, с което се гордея. — Ти си го направила. Всички знаят, че си ти. Робърт знае. Когато дойде на себе си, ще каже на полицията, че си била ти. Преднамерено ли се опита да го убиеш? Или се скарахте и нещата излязоха извън контрол?

Джулиет пуска широка усмивка към сержант Зейлър.

— Да не сте я обучавали? Говори все едно, че е някой от вашите. — После се обръща към мен. — А може и да си. Не знам какво работиш. Ченге ли си?

— Не.

— Хубаво. Нямаше да понеса повече ирония. — Джулиет се накланя напред. — Защо обичаш моя съпруг?

— Какво искаш да кажеш?

— Прост въпрос ти задавам. Робърт е сравнително привлекателен, предполагам, дори сега, макар да е малко по-надебелял. Беше по-слаб, когато се запознахме. Но нима е достатъчно само физическото привличане? Досега сигурно си забелязала какъв нещастник е, при това стиснат.

— Във вторник дадох показания за извършено изнасилване — казвам й аз, като се опитвам да не гледам към сержант Зейлър и Уотърхауз. — Излъгах, че Робърт ме е изнасилил, за да накарам полицията да се залови с издирването му.

— Ти наистина си откачила — отбелязва Джулиет.

— Откъде знаеш подробностите, които съм писала в показанията?

Тя се усмихва.

— Защо излъга, че той те е изнасилил? Защо не каза, че те е пребил или ти е задигнал чантата?

— Изнасилването е най-лесно за фалшифициране — отговарям аз накрая. Често ме е вбесявала идеята, че освен жени, които се преструват, че не са били изнасилени, може да има и жени, които се преструват, че са били. — Нямах синини, така че не би могъл да ме е пребил.

— Само дето не си излъгала — казва Джулиет. — Ти наистина си била изнасилена. Но не от Робърт. Знам с абсолютна точност какво ти се е случило. Сцена по сцена, кадър по кадър. — Джулиет наподобява звук от щракане и се прави, че натиска копче на фотоапарат.