Придворната дама
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: 978-954-9930-87-0
- Переводчик: Мария Змийчарова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Придворната дама». Краткое содержание книги:
XVI век, Франция. Бушува кървава религиозна война между католици и хугеноти. Макар че на трона вече е обявеният за пълнолетен Шарл IX, реално все още управлява майка му Катерина Медичи. Младата, красива и войнствена Мадлен дьо Мондидие пристига в Париж и става придворна дама на Катерина, но скоро се влюбва във водача на хугенотите Луи дьо Конде. Докато страната е на прага на разпад, Мадлен трябва да оцелее сред подлите политически и еротични игри на френската аристокрация. „Придворната дама“ е едновременно вълнуващ и цветен роман за един от най-драматичните периоди в европейската история и вечната история на една жена, която трябва да намери пътя си в живота и в любовта.
— Дайте да видя одеянието Ви — нареди тя и протегна ръка.
Дълбоко смутена, сестра Констанс трябваше да се откаже и от последното си прикритие и да остане чисто гола, докато абатисата оглеждаше окаяните дрипи. Най-сетне майка София вдигна поглед.
— Явно не сте се вслушали в поръчението ми да пазите дрехите си и трябва да бъдете наказана. Но наказанието ще Ви хареса, сестро, защото ще Ви помогне да намерите пътя към послушанието.
За Мадлен стана ясно, че сестрите са свикнали с тези сеанси. Без да се налага майка София да казва каквото и да било, една от тях беше намерила брезова пръчка и сега с пресилена тържественост и блясък в очите я подаваше на абатисата, но едва след като самата тя наказа прегрешилата с перване през задните части.
— Кой ще има удоволствието тази вече да научи сестра Констанс на послушание?
Майка София се огледа. Почти всички очи светеха с надежда. После абатисата хвърли поглед към Мадлен и Габриел.
— Може би удоволствието ще е на гостенките ни?
Сърцето на Мадлен прескочи един удар. Такова развитие не беше очаквала. Погледна голото тяло на Констанс, остави погледа си да се плъзне от едрите гърди към тънката талия и закръгления ханш, от който тръгваха пълни, гъвкави бедра. Имаше ли желание да удари това тяло? Зави й се свят и пред очите й се появиха картини от вечерта, в която Шарлот дьо Флавини наказа самата нея. Преди да успее да си отговори сама на този въпрос, Габриел, зачервена и разгорещена от виното и веселията, с радост прие гостоприемната покана.
Станаха, когато първите лъчи простряха слабата си светлина по източното небе. Мадлен беше недоспала, виеше й се свят и леко й се повдигаше. Бяха си легнали късно, а тя беше изпила повече вино, отколкото възнамеряваше.
За Габриел обаче утрото беше направо кошмарно. Вечерта й беше станало зле и беше повърнала малко след като си беше легнала, а когато се събуди, беше бледа като призрак. Главата й дрънчеше и когато църковната камбана зазвъня, Габриел затвори очи, тръшна се обратно в леглото, а после отново повърна. Грижовната сестра Констанс донесе известно облекчение. Тя повика сестра Мариан и монахинята с лечебните умения накара Габриел да сдъвче някакъв корен — сестрите го нарекоха „джинджифил“ — и гаденето й попремина.
Един час по-късно Мадлен и Габриел стоях облечени и в общи линии готови за път пред конюшнята. До техните два кафяви впрегатни коня имаше един черен берберски кон. Сигурно това беше конят на другия нощен гост, мосю Малкот, който бил болен. Мадлен внимателно погали коня по муцуната. Тя обичаше красиви, темпераментни ездитни коне, а берберецът имаше лъскава, тъмночерна козина с изключение на едно бяло петно на предния десен крак. Как й липсваше собственият й андалусиец! Но него го нямаше и тя примирено впрегна двата кафяви коня пред колата. Минаха през портата, помахаха за последно и абатството „Пор Роаял де Шан“ почна бавно да се смалява в далечината зад тях.
Двадесет и втора глава
октомври 1568 година
През следващата седмица валеше и духаше през равни интервали, макар и не така силно, както в деня на пристигането в абатството, а през останалото време слънцето грееше силно и Мадлен и Габриел можеха да се насладят на златистите и червеникавокафяви есенни цветове на околния пейзаж.
Проблеми по пътя не липсваха, но не бяха и чести. Съдържателят на една странноприемница в Шаргър се опита да ги измами и на тръгване им поиска двойно повече за стаята, отколкото се бяха договорили, но Мадлен само посегна към рапирата си и цената се върна на предварително уговорената.
В Ножан пък беше ред на Габриел да ги избави от затруднението. Един любопитен и нахален гост, от когото едва се отърваха, беше на косъм да разкрие пола на Мадлен, но Габриел го разсея със собственото си обаяние, а след това двете пазеха пълна дискретност, стояха си в стаите и поръчваха храната да им бъде поднасяна там.
Катерина Медичи им беше оказала голяма помощ с насоките си за пътуването. Когато връчи на Мадлен документа, че се намира под нейна закрила, Катерина й даде и голяма сума пари, както и няколко адреса, където можеше да нощува безопасно. Но подчерта, че заради напрежението в страната навсякъде другаде, където спират, Мадлен трябва да избягва да използва името си, особено когато пътува предрешена. Придворната дама ни най-малко не се притесняваше. Тя винаги носеше рапирата си, а в сандъка й бяха камата от леля й и малката стъкленичка арсеник.