Придворната дама
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: 978-954-9930-87-0
- Переводчик: Мария Змийчарова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Придворната дама». Краткое содержание книги:
XVI век, Франция. Бушува кървава религиозна война между католици и хугеноти. Макар че на трона вече е обявеният за пълнолетен Шарл IX, реално все още управлява майка му Катерина Медичи. Младата, красива и войнствена Мадлен дьо Мондидие пристига в Париж и става придворна дама на Катерина, но скоро се влюбва във водача на хугенотите Луи дьо Конде. Докато страната е на прага на разпад, Мадлен трябва да оцелее сред подлите политически и еротични игри на френската аристокрация. „Придворната дама“ е едновременно вълнуващ и цветен роман за един от най-драматичните периоди в европейската история и вечната история на една жена, която трябва да намери пътя си в живота и в любовта.
За няколко секунди Мадлен цялата подгизна, но не можеше да се погрижи за себе си, защото трябваше да направлява конете. Тя опъна юздите, за да покаже на животните кой взима решенията, и се опита да ги подкара напред. Габриел изплашена подаде глава през прозореца и повика Мадлен да влезе при нея, но млъкна, като видя борбата й с конете — ясно беше, господарката й не можеше да ги остави.
Мадлен успя да усмири животните и те тръгнаха в нервен тръс.
Тя потърси с поглед някакъв подслон, избра един голям стар дъб и ги насочи към него. Малко преди да стегнат до него, нова светкавица блесна в небето и гърмът с трясък удари дървото току пред очите им. Дъбът пламна и сред пукот и огън един клон се откърши и падна върху покрива на каретата.
На конете това им дойде в повече. Те изцвилиха, вдигнаха се на задни крака и с пяна на устата се впуснаха в панически галоп. Габриел изпищя, а колата заподскача по пътя и така се люлееше, че се наложи Мадлен да се вкопчи в пейката, за да не излети от капрата. В див галоп конете препускаха през неравния терен с горящия клон върху покрива. Над главите им проблясваха още светкавици, тътенът на гръмотевици отекваше над земята, а после лявата страна на колата изведнъж се качи върху някаква неравност по пътя, каретата се килна и почти се преобърна.
Мадлен затаи дъх. Горящият клон се изтърколи от покрива, а за миг каретата се оказа изправена само на десните колела. После за облекчение на двете жени тя отново се килна наляво и продължиха на четири колела през разкаляната пръст, през която изтощените коне едва успяваха да я теглят. Мадлен използва, че темпото намаля, бързо хвана юздите и ги подръпна, като в същото време се опитваше да надвика бурята и да успокои конете.
Най-сетне успя и каретата спря.
— Добре ли си, Габриел? — викна тя.
Габриел подаде глава навън. Лицето й беше позеленяло, но тя все пак успя да се поусмихне и отговори:
— Всичко е наред, Огюст!
Върнаха се на пътя. Земята и небето бяха станали едно. Сякаш стихиите се бяха нахвърлили една срещу друга, а разпилените листа като вещици ги насъскваха една срещу друга.
Бурята донесе със себе си студ и Мадлен осъзна, че мокрите й дрехи са залепнали за тялото й. Пръстите й бяха почнали да се вкочаняват, едва държеше юздите.
Силен страничен вятър блъскаше колата, пейзажът наоколо се промени, стана блатист, а Мадлен започна да кашля. Наоколо не се виждаше и една къща. Тя подкарваше уморените коне нагоре по хълма, те спираха, но тя ги подтикваше да продължат. И точно когато цялата беше почнала неудържимо да трепери, колата стигна билото на хълма и през мокрите кичури коса Мадлен забеляза в основата му манастир.
Абатството „Пор Роаял де Шан“ беше стар манастир на монахините от цистерцианския орден. Сградата представляваше прост, но голям квадрат, имаше пристроена църква и беше заобиколена от стени. Една монахиня в бяло расо и черен капюшон беше отворила външните порти за пристигащите пътници. При вида на младия мъж се поколеба, но Мадлен бързо свали шапката, за да разкрие пола си, и монахинята гостоприемно ги пусна да влязат. Прекосиха двора и първо спряха в конюшните, където Мадлен се погрижи за конете, а след това се отправиха покрай един гълъбарник към бялата сграда на манастира.
В банята две големи дървени вани бяха напълнени с гореща вода, от която се вдигаше пара, и двете жени с огромно удоволствие се пъхнаха в тях.
Мадлен затвори очи. Усети как мускулите й постепенно се отпускат, а топлината почва да се връща в изтощеното й тяло.
— Псст, госпожице Мадлен! Нали тук мога да ви наричам Мадлен? Струва ми се, че на вратата има някой — прошепна шумно Габриел.
Мадлен отвори очи и видя две млади монахини да влизат в банята. И те като първата бяха с бели раса, но за изненада на Мадлен нямаха капюшони, а елегантни, грижливо направени фризури, едната дори със стегнати, сложни къдрици. Монахините приближиха усмихнати, докато любопитно оглеждаха къпещите се жени. Тази с къдриците тихичко се закикоти.
— Добре дошли в Пор Роаял — започна другата, като поглеждаше ту Габриел, ту Мадлен. — Абатисата иска да разговаря с вас, госпожици, след като се изкъпете и облечете. Дотогава ние сме на ваше разположение. След като се изкъпете, ще ви покажем стаите ви.
Тя замълча за миг, а после възкликна: