Тя е тъмата

Оплаквача нададе писък, натежал от разбиране и болка.

Нараян Сингх почувства разликата. Попита:

— Какво е това?

— Това е глупостта, която той направи. За власт. Ако умре и името му отслабне, пристягащите заклинания се разплитат и Портата на сенките се отваря. А това означава краят на света.

— Онези отвън дали го знаят? — попита Сингх, посочвайки обсаждащата армия, част, от чиито войници продължаваха да се промъкват нагоре по скелето, незабелязани, защото това се смяташе за невъзможно.

— Вероятно не. Макар че Господарката може и да подозира.

Подсмихнах се. Сега вече го знаем.

Нараян поразмишлява за момент, после каза:

— Ако всичко това е вярно, тогава мисля, че ти не можеш да напуснеш Наблюдателницата. Без твоята помощ, страхувам се, Черния отряд ще триумфира. Каквото и да мисли той. В този случай участта ще те застигне, където и да избягаш.

Оплаквача изпищя ядосано и отчаяно, прозрял логиката в наблюдението на Сингх.

— Той е некомпетентен командир, но не можем да го отстраним.

— Това не е добре, нали? Сега сме роби на неговата стратегия, която изисква завършване на крепостта.

Което вече не изглеждаше вероятно. Ако още много от войниците на Господарката проникнеха вътре, гарнизонът на Дългата сянка нямаше да е в състояние да ги надвие.

Нараян продължи:

— Може би генералът ще има идея.

И двете страни знаеха, че Могаба е жив и командва партизаните. Не извадих късмет да го открия. Имах същата липса на успех с опита да проследя Гоблин. Пушека беше удобен инструмент, но човек трябва да има някакви отправни точки във времето и пространството. Или цяла вечност да се местиш напред и напред на мънички скокове, така че да засечеш по някоя от следите им хора, усърдно стараещи се да не бъдат открити.