Не пречете на палача

Рифиниус равнодушно наблюдаваше гастрономичното му свещенодействие и отпиваше дребни глътчици минерална вода от чаша, която си носеше от къщи.

В купето им надзърна кондукторката на вагона — симпатична дебеланка с весели очички и апетитни трапчинки на бузите.

— Какво желаят господата? Чай, кафе, сандвичи, бисквити, вафли?

— За мен чай, моля — рече Карл.

— За мен също, стопанке — намигна й Гарик. — Случайно да ви се намира и лимонче?

— За хубав човек всичко ни се намира — шеговито пропя дебеланката.

С крайчеца на окото си Гарик забеляза, че се измени лицето на

партньора му, и се досети, че той е решил да изпробва как биха се сработили като двойка. Все пак за тази цел бе необходима тренировка, а тяхното първо и единствено партниране се бе състояло толкова отдавна.

— Направете ми една услуга, включете и мен в списъка си на хубавите хора — произнесе Карл, като при това се промени интонацията му, ритъмът на речта му и дори ритъмът на дишането му.

Очевидно, бързо се настройваше на тази пухкавелка.

„Интересно — помисли си Гарик, — на какво тя отреагира, обещавайки ми лимон за чая? На думата „стопанка“ или на намигването ми? Ако е реагирала на „стопанка“, значи е аудиалистка, а ако е било на намигването — визуалистка. Карл започна да работи с нея чрез речта и дишането, значи се е ориентирал вече къде какво. Много е бърз дяволът.“

— Ще ви запиша в списъка на солидните — засмя се кондукторката.

— Да не би да разполагате с друг асортимент за солидните — включи се Асатурян, стараейки се да влезе в ритъма й на говор. — В такъв случай, струва ми се, че би имало смисъл да се премине от хубавите към солидните. Какво ще ме посъветвате? Погледнете моя колега с опитното си женско око и ми кажете защо винаги така не ми върви?

Кондукторката послушно премести погледа си върху Рифиниус и той мигновено я сграбчи в менгемето си. Карл работеше с очи и лице, с движения на веждите и на ръцете, с жестове и пози, а Гарик непрекъснато бърбореше, стараейки се да не се отклонява от ритъма, зададен от нейното дишане и от начина й на говор.

— Колко години вече пътувам с него по командировки, и всеки път едно и също. На него предлагат всичко най-добро, а мен въобще не ме забелязват. Ще ви доверя и нещо повече, всички жени, които съм имал, ме напускаха и отиваха при него...

Карл му направи едва забележим знак и той млъкна.

Дебеланката продължаваше да стои облегната на вратата и да гледа Рифиниус. Сякаш дори не й бе направило никакво впечатление, че Гарик е престанал да разговаря с нея.

Паузата беше съвсем кратка и би я забелязал само много опитен човек, който разбира какво става тук.