Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— За какво?
— Каза, че са се отцепили и си въртят далаверите отделно от общата каса. Спомена и за оня, когото вие търсехте…
— Секача ли? — удиви се Турецки и наостри уши.
— Да, за него. Упрекваше братята, че са довели тоя неизвестен убиец и кой знае срещу кого ще го задействат… и изобщо много приказва за уралчаните.
— Защо, уралчани не са ли били поканени?
— Не всичките. Повикаха Лисо и Глиста, а Секача не са.
— И дойде ли някой от тях?
— Не, Лисо не дойде и Алик Месхиев също. Робинзон се пенявеше, че били се успали и затова не дошли.
— Ясно, продължавай.
— Ми с една дума, Робинзон каза, че трябва да доведат Алик, Лисо и оня, Секача, за да ги подложат на един хубав разпит, защото може и те да са пречукали Генерала — да си въртят далаверата без него. После стана Копитото, той пък взе да напада Робинзон. Обвини го, че е искал да пробута петнайсетгодишната му дъщеря на Секача, а после да я убият, да стоварят вината на Секача и така да си разчистят сметките с Месхиев и техните хора. След това притиснаха Глиста, единствен той от уралчаните присъстваше на срещата. И Глиста, ще не ще, си призна, че точно така са искали да направят. Тогава Гришка Месхиев и хората му скочиха и почнаха да стрелят със заглушените пищови! Убиха Глиста, Робинзон, личния му бодигард и шофьора. Това в салона са техните трупове. Мен пък ме хвана шубето и се заврях под масата.
4.
Дойдоха милиционери със специалната кола и откараха труповете в моргата, а Дорофеев — на „Петровка“ 38. Собственикът на ресторанта остана да се тюхка над изпотрошеното си имущество, а всички останали се върнаха в Москва.
Турецки беше в особено добро настроение, тъй като подопечният му Марк Майер е жив и здрав, и продължава да действа. Разбира се, той изобщо не се съмняваше, че непременно ще последва така нареченият „разбор“ на акцията. Допускаше и че майор Николаенко ще се оправдава с него, но не го осъждаше за това. Майорът бе свикнал да се разправя с престъпниците веднага, без много-много приказки. Всичко щеше да бъде много по-просто, ако след недовършената среща не бяха останали трупове…
Впрочем, ако бе съдено да има неприятности, те нямаше да започнат по-рано от утрешния ден. А засега можеше да се поотпусне, да се порадва за късмета на Марк Майер и да пийне чаша кафе. След безсънната нощ и напрежението в Трьохгорка бе започнала неизменната реакция на организма — постоянно го клонеше на сън.
Предупреждавайки за своята поява с кратко почукване на вратата, в кабинета надникна Олег Величко.
— Може ли, Александър Борисович?
— Ходил ли си войник? — с весела агресивност попита Турецки.
— Това щастие не ме е отминало…
— Така, значи знаеш правилото: „може“ да хванеш балдъзата за кълката, а при нас се използва глаголът „разрешете“.
— Че какво ви е влязъл в устата днес речникът на камуфлажните? — попита Олег, а междувременно прецени закачката на по-старшия си колега като покана и влезе.
— Само преди час общувах с едни хора, които бяха в камуфлажки и с много убедителни автомати. Искаш ли кафе?
— Не бих отказал, но…
— Какво „но“?
— Сега ще вземете да ме разпитвате, съответно аз ще се разприказвам и много се опасявам, че когато ви кажа всичко, ще ме треснете с кафеварката по главата.
— Хайде де, започвай. Раздразни любопитството ми!
Турецки подаде на Олег чашата, отпи глътка от своята и се намести по-удобно в черното кожено кресло.
— Александър Борисович, аз съм пълен идиот! — заяви Величко.
— Смело! Чистосърдечно! — одобри Турецки. — И… може би нелишено от основания.
Величко въздъхна и продължи:
— Нали помните Кононов? Счетоводителя на оная шантава секта?
— Да, помня го.
— Очистиха го…
— Така… И как?
— Много културно, интелигентно — със свръхдоза наркотик във вената. От пръв поглед изглежда, че е посегнал на живота си сам, но аз чувствам, че той не е от хората, които са склонни към самоубийство. Впрочем сектантите закъсняха, защото той успя да ми каже много неща, дори онова, заради което фактически са го убили.
— И какво е то?