Били Стрейт [bg]

Никакъв отговор. Дори и опитът на Петра да се усмихне топло, по сестрински, не успя да промени мрачното изражение на прислужницата.

— Como se llama usted, senorita?6

— Maria.

— Nombre de familia?7

— Guerrero.

— Maria Guerrero.

— Si.

— Usted no sabe Estrella Flores?8

— No.

— Estrella no trabaja aqui?9

— No.

— Cuanto tiempo usted trabaja aqui?10

— Dos dias?11

Работеше от два дни. Естрела вече я нямаше. Може би знаеше нещо, което не трябва, и се беше уплашила? На Петра й се прииска да я бе потърсила по-рано.

Когато Мария Гереро пак понечи да си тръгне, един мъжки глас каза:

— Детектив. — И Рамзи се появи от тъмното, облечен в бяла, много измачкана ленена риза, кремави копринени панталони, кремави обувки, не носеше чорапи.

Въздействието на светлите тонове? Аз съм от добрите.

Той отвори вратата пред Петра и тя влезе. Къщата миришеше на застояло и само една лампа в дъното на голямата всекидневна беше запалена. И автомобилният музей беше тъмен, стъклената стена сега беше напълно черна.

Мъжът вървеше няколко стъпки пред нея, отиде до лампата, светна още една и премигна, сякаш от силната светлина го заболяха очите. Да не би да бе седял досега на тъмно? Ръкавите му бяха небрежно навити до лактите, а къдравата му коса беше сплетена и рошава.

— Седнете, моля. — Изчака, докато тя се настани на един от претъпканите с пух мебели, и си избра място вдясно под ъгъл от нея. Коленете им бяха на половин метър разстояние.

Отпусна ръцете си покрай тялото и седна. Лицето му изглеждаше изпънато и по-възрастно. Сред къдриците се виждаха повече бели косми, но може би беше от осветлението. Или може би боята се бе отмила.

— Благодаря ви, че ме приехте, господине.

— Разбира се — каза той, вдиша и потърка ъгълчето на устата си.

Петра извади бележника си, остави сакото й да се отвори, за да може той да види значката й на джоба на ризата. Обърна към него онази част на бележника, на която пишеше: „Полицейско управление Лос Анджелис“. Опитваше се да разгадае реакциите му на тези малки знаци на официозност.

Той гледаше в друга посока. Към голямата камина, която сега беше студена и тъмна.

— Искате ли нещо за пиене, детектив?

— Не, благодаря ви, господине.

— Ако промените решението си, само ми кажете.

— Добре, господин Рамзи. — Отвори бележника си. — Как вървят нещата?

— Трудно. Много трудно.

Петра се усмихна колкото може по-разбиращо.

— Забелязах, че прислужницата ви не е онази, която видях предишния път.