Били Стрейт [bg]

Искам да затворя очи, да се впусна през пространството като ракета. Опитвам се и се получава, но после падам и се претъркалям, удрям се в камъни, клони и разни остри неща, които нараняват главата ми и отварят горещ мокър прорез в ръката ми.

Продължава да кърви. Чувствам как кръвта капе по земята, но не ме боли. Нищо не ме боли. Да не съм направен от глина? Или от лайна?

Не знам накъде отивам, няма значение, само да се измъкна оттук, паркът ме предаде.

Сега вече мога да си поема дъх.

Чувам как въздухът свисти в ушите ми, силната струя прониква на тласъци в главата ми, вдишвам, издишвам, въздухът свисти, гърдите ме болят.

Повече никакви убежища. Нищо вече не е сигурно… сърцето ми бие прекалено силно, прекалено бързо, изведнъж ми се повдига.

Спирам, привеждам се и бълвам по земята като вулкан, чиято лава изгаря гърлото ми.

Кога ще живея чисто?

Всичко свърши, изпразних стомаха си, успокой се, успокой се.

Спокоен съм.

Всичко е спокойно.

Вкусът и дъхът ми миришат на мърша.

Побягвам пак, падам, ставам, бягам, вървя, започвам да се чувствам по-добре и спирам да подишам, но започвам да треперя и не мога да спра.

Попаднал съм в някаква част от парка, която може би съм виждал и по-рано, но не съм сигурен.

Навсякъде дървета, земята е покрита с листа, камъни и прах — както навсякъде. Лягам и се обгръщам с ръце. Гърлото ми още гори, а челюстите ми започват да се удрят една в друга — дададададададада.

Спирам. Искам да седна, но съм толкова уморен! Земята отдолу ми убива. Намирам един камък, гладък и студен, хващам го с две ръце, стискам силно, после го хвърлям надалеч и поемам дълбоко въздух.

Порязаното на ръката ми е хванало коричка и сега е само една тъмночервена ивица, на места мокра, от която се процежда някаква златиста течност. Вероятно лимфа. Помага за съсирването.

Пак започва да ме боли навсякъде и откривам други порязвания и белези — по ръцете, по лицето. Чеша се, разкървавявам се и на други места, после ги чакам да се съсирят.

Тялото ми функционира.

Една птица изпищява и аз подскачам, сърцето ми се качва в гърлото и пак ми се повдига.

Дишай, дишай, дишай… сега пък ми се зави свят.

Дишай. Слушай птиците, те са просто птици.

Добре. Вече съм добре.

Време е отново да потеглям.