Земя на славата [bg]

Войниците не видяха мъжа, който се катереше по хълма зад гърбовете им, докато някакво камъче не се търкулна по скалата и не се понесе с трополене по стръмния сипей под билото. Момчетата се обърнаха да видят какво става и едното извика, като видя въоръжени мъже да се катерят към тях. Бяха седем, всичките яки и набити; оголиха зъби, щом видяха малцината защитници.

Мъжете на Помпей скочиха, събориха храната и счупиха глинената стомна: водата се разля на тъмно петно по прашните камъни. Бяха обградени, но извадиха мечовете си, защото знаеха дълга си, и първите нападатели бяха повалени още с приближаването си. Другите се втурнаха напред с ръмжене — и изведнъж във въздуха проехтя глас:

— Стой! Който мръдне, умира! — изкрещя Брут. Тичаше към тях, следван от десетина войници. Дори да беше сам, щеше да е достатъчен — всички в Рим вече знаеха за сребърната броня, която носеше, и за меча със златна дръжка, който беше спечелил на състезанията.

Нападателите замръзнаха. Бяха крадци и убийци, но нищо от опита им не ги беше подготвило да се изправят лице в лице с войниците от своя град. Отне им само миг да се откажат от опита да свалят знамето и се разскачаха във всички посоки по стръмните склонове. Двама се препънаха и се изтърколиха, като хвърлиха оръжието си.

— Щеше да е срамота да прекратим изборите заради няколко крадци, нали? — каза Брут на войниците на Помпей и погледна надолу към бягащите мъже.

— Сигурен съм, че с Брини щяхме да ги спрем, господарю — отвърна един от хората на Помпей. — Но несъмнено щяхме да загубим един-двама от момчетата. — Млъкна, понеже се усети, че изобщо не е благодарил за помощта. — Радваме се, че дойде, господарю. Ще ги оставиш ли да избягат?

— Оставил съм ездачи в подножието на хълма. Няма да стигнат до града.

— Благодарим ти, господарю — отвърна войникът и се усмихна студено. — Те не го заслужават.

— Можеш ли да видиш кой от кандидатите губи в момента? — попита Брут и присви очи към тъмната маса граждани в далечината. Видя Юлий — стоеше прав — и видя мъжът до него да развява някаква червена кърпа. Кимна доволно. Юлий беше преценил правилно.

Войникът на Помпей сви рамене.

— Оттук не можем да видим много, господарю. Мислиш ли, че този червен парцал им е бил сигнал?

Брут се усмихна.

— Знаеш, че не можем да го докажем. Мисля обаче да променя мнението на тези крадци с малко злато и да ги изпратя срещу господаря им. По-приятно е, отколкото просто да ги избием, нали?