Децата на Метусела [bg]

Бягството на Фамилиите беше грешка. Би било по-хуманно и по-зряло, ако бяха останали да се борят за правата си, дори ако бяха умрели в битката. Вместо това те побягнаха през половината вселена търсейки място за кацане. Бяха намерили едно, и то добро, но вече заето от същества, които толкова ги превъзхождаха, че направиха живота им непоносим… и все пак тъй безразлични в превъзходството си спрямо хората, че дори не си направиха труда да ги пометат, а ги прогониха в този изтънчен провинциален клуб.

Това само по себе си бе непоносимо унижение. „Ню Фронтиърс“ представляваше кулминацията на петстотин годишно научно изследване, най-доброто, което човек бе в състояние да направи, но той бе прогонен в дълбините на космоса с такова безразличие, с каквото човек връща малкото пиленце в гнездото му.

Малките хора изглежда нямаха намерение да ги гонят, но те по свой начин действаха деморализиращо на Земляните, както и боговете на Джокейрите. Те можеха да бъдат идиоти, но взети като група, всички бяха гении, които хвърляха най-добрите умове на човеците на заден план. Дори Анди. Човешките същества не можеха да се надяват на съревнование с този тип организация, както не можеше да си съперничат с долнопробна работилница или с автоматизиран кибернетичен завод.

И все пак, за да можеше да се формира подобна групова идентичност, дори и да бяха в състояние (нещо, в което се съмняваше), би означавало да се откажат от всичко, което ги правеше хора. Лазар бе уверен в това.

Той призна, че има предразсъдъци в полза на хората. Та той самият бе човек.

Безбройните дни се нижеха бавно, докато той спореше със себе си за нещата, които го тревожеха — проблеми, които бяха натъжили сродните му души, откакто първата човекоподобна маймуна се бе издигнала до някаква форма на самосъзнание, проблеми, които не се решаваха с пълен стомах или съвършени машини. Безкрайните спокойни дни не му помагаха да открие отговора, така както не му помагаха и душевните терзания на прадедите му. Защо? Каква ще е ползата за хората? Не се появи никакъв отговор — с изключение на един — твърдо, необосновано убеждение, че той не бе готов за това безвремие и безхаберие.

Тревожната му замечтаност бе прекъсната от появата на един от Малките хора.

„… здравей, стари приятелю… жена ви Кинг иска да се върнете у дома си… нуждае се от съвета ви…“

— Какво има? — попита Лазар.

Но малкото същество или не можеше, или не искаше да му каже. Лазар оправи пояса си и тръгна на юг.