Когато дойде паякът [bg]

Държахме се за ръце, докато вървяхме през паркинга към спортния център. Обичам да гледам отбора на Джорджтаун и се възхищавам от треньора им, един чернокож на име Джон Томпсън. Двамата със Сампсън сколасваме да видим два-три мача на сезон.

— Не мога да повярвам, че ще гледам „Звяра на Изтока“ — заговори Джези на баскетболен жаргон и ми намигна, докато се приближавахме към залата.

— Срещу „Хояс“ — добавих аз.

— „Хояс“ е „Звяра на Изтока“ — наду тя балонче от дъвката си и ми направи физиономия. — Не се опитвай да ме вържеш.

— Има ли нещо, което да не знаеш? — засмях се аз.

Тя също. Трудно намирах нещо, за което да не е чела или да не знае.

— Как е прякорът на „Сейнт Джоунс“? — попитах.

— „Червенокожите“. Крис Мълин е оттам. Наричат ги също и „Джонис“. Сега Крис Мълин играе с професионалистите в „Голдън Стейт“. Наричат ги и „Бойците“.

И двамата млъкнахме едновременно. Каквото и да се канех да кажа заседна на гърлото ми.

— Ей! Ей… черноебке! — провикна се някой на паркинга. — Кажете здрасти, сол и пипер.

Джези ме стисна здраво с ръка.

— Алекс! Спокойно — каза тя.

— Напълно съм спокоен — отговорих аз.

— Зарежи ги. Просто влез в залата с мен. Те са задници. Не заслужават да им обръщаш внимание.

Освободих се от ръката й. Тръгнах към тримата мъже, застанали от задната страна на сребрист със синьо джип. Не бяха студенти от Джорджтаун, нито пък привърженици на „Сейнт Джоуйс“. Носеха канадки и бейзболни шапки с надписи. Бяха свободни, бели и пълнолетни. Достатъчно големи, за да знаят как да се държат.

— Кой го каза? — попитах аз.

Чувствах тялото си вдървено и безчувствено.

— Кой каза „черноебка“? Това трябва ли да е смешно? Да не би да не съм разбрал шегата?

Един от тях пристъпи напред да приеме поздравленията. На главата си имаше шапка с емблема на вашингтонския бейзболен отбор „Редскинс“.

— Теб кво те засяга? Да не искаш да се биеш сам срещу трима, Меджик? Щото натам вървят работите.

— Знам, че не е честно аз срещу вас тримата — отвърнах аз. — Защо набързо не си намерите четвърти?

— Алекс! — чух гласа на Джези зад себе си. — Алекс, моля те, недей. Просто ги отмини.

— Еби си майката, Алекс — обади се един от тях. — Да не би да имаш нужда от женска помощ?

— Харесва ли ти Алекс, скъпа? Само Алекс ли ти върши работа? — чух аз. — Твой собствен маймунек от джунглата?

Нещо в мозъка ми каза „щрак!“. Просто го чух. Усетих как си изтървавам нервите.

С първия удар нацелих този с шапката на „Редскинс“. Завъртях се плавно и храснах втория от триото по слепоочието.

Първият тупна тежко на земята, а шапката му изхвърча като фризби. Вторият се олюля, но се задържа. После падна на едно коляно и остана така. Вече не му се перчеше.