Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Месеците се нижат, а Лоренцо продължава с разточителното харчене — стратегия, която колкото със сигурност компенсира нощните му терзания, толкова е и въпрос на политика. Но откъде идват всичките тези пари? Банка „Медичи“ е тежко засегната от скорошната икономическа рецесия в Италия и цяла Европа, ограниченията в английската търговия с вълна увеличават още повече дълговете на лондонския клон. Филиалът в Брюж също затъва в големи дългове и положението е утежнено от безразсъдността на местния управител Томасо Портинари, брат на миланския управител. В противоречие със своя договор Портинари инвестира значителни суми в различни морски предприятия, включително и в една голяма, но катастрофално завършила португалска търговска експедиция до Гвинея на западния африкански бряг. Портинари плаща покупката и преустройването на Отел Бладелен за нови помещения на банка „Медичи“, като дори и в наши дни това е една от големите исторически сгради в Брюж. Когато Лоренцо проверява сметките в разкъсваната от война Флоренция през 1479 година, открива, че лондонският и брюжкият клон дължат огромната сума от 70 000 флорина, което го кара да направи следния саркастичен коментар: „Това са големите печалби, които трупаме благодарение на управлението на Томасо Портинари.“ Смекчаващо вината на Томасо обстоятелство са историите за първоначалните пищни карнавали и разточителства на Лоренцо във Флоренция, които вероятно оказват своето влияние — ако Медичите могат да си позволят подобна щедрост у дома, тогава помещенията на банката в чужбина трябва да отговарят на богатството им. Но сега Лоренцо е в Неапол и отново харчи така, сякаш животът му зависи от това, което всъщност за първи път отговаря на истината. Въпросът за това как и откъде Лоренцо намира парите, е основополагащ за всяка преценка на неговата финансова честност.