Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Гравитационна дъга [bg]
Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гравитационна дъга [bg]

Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ.
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 485
Перейти на страницу:

Преследване отвъд нулата между пробуждането и съня, полуомекналият му кур все още в нея, обезсилените им крака свити под еднакъв ъгъл… Спалнята потъва още по-дълбоко във вода и прохлада. Някъде слънцето залязва. Светлината стига колкото да различи по-тъмните лунички на гърба й. В гостната госпожа Куоуад сънува, че отново е в борнмутските градини, сред рододендроните и внезапно руква дъжд, Остин крещи Пипнете й гърлото, Ваше Величество. Пипнете го! и Ирджо — претендент, но истински крал, тъй като в 1878 година по време на интригите около Бесарабия една съмнителна родова линия узурпирала трона — Ирджо, в старомоден редингот с блестящи златни галуни на ръкавите, се наклонява към нея под дъжда, за да я излекува завинаги от скрофулозата, и той изглежда точно като на ротогравюрата, неговата прелестна Хрисула на една-две крачки отзад, любезно, сериозно чака, а дъждът плющи наоколо, бялата кралска ръка без ръкавица се гъне като пеперуда, за да докосне вдлъбнатинката на гърлото на госпожа Куоуад, чудодейното докосване, нежно… докосване…

Мълнията…

И Слотроп се прозява — Колко е часът? — и Дарлийн изплува от съня. И тогава, без предупреждение, стаята се изпълва с обедна светлина, ослепително сребриста, всички косми по шията на Дарлийн щръкват очертани съвсем ясно като посред бял ден, а експлозията ги блъска, разтърсва сградата чак до горкия й скелет, удря в транспаранта, превърнат изцяло в черно-бяла решетка запълнена с погребални траурни програми. Над главите им бързо нараства догонващият напор на ракетата, въздушният експрес слиза надолу, отдалечава се в звънтящата тишина. Навън се чупи стъкло, продължителен трясък на неблагозвучни чинели нагоре по улицата. Подът се гъне и клати като изтръскван килим, а заедно с него и леглото. Пенисът на Слотроп подскача, болезнено изправен. Внезапно пробудената Дарлийн, с неудържимо блъскащо сърце и сковани от мъчителен страх пръсти и длани, логично възприема това надървяне като част от бялата светлина, от оглушителния грохот. Когато експлозията замира до яркочервено примигване върху транспаранта, тя е започнала да недоумява… за тях двамата заедно… но те вече се ебат, има ли някакво значение, но за Бога защо тази глупава война да не бъде поне за едно нещо хубава?

А кой е там, през пролуката на оранжевия транспарант, що диша внимателно? Наблюдава? И, кажете вие, пазители на географски карти и специалисти по наблюдението, къде ще падне следващата?

□ □ □ □ □ □ □

Най-първото докосване: той дърдореше някакви тъпи баналности, обичайните за Мексико самообвинения от типа на: о, ти изобщо не ме познаваш, аз съм истински негодник.

— Не — понечи Джесика да сложи пръсти на устните му, — не говори така… — Когато тя го доближи съвсем, Роджър, без да се замисля я хвана за китката и отмести ръката й, чиста самозащита, но продължаваше да я държи, за китката. Двамата стояха очи в очи и не показваха никакво желание да се извърнат. Тогава Роджър вдигна ръката й към устните си и я целуна, без да отпуска погледа й. Пауза, сърцето отсечено блъска в гърдите му… — О-о-о… — изтръгна се от нея шумна въздишка, тя го прегърна, съвсем неудържимо, открито, трепереща, и двамата замряха притиснати един в друг. Впоследствие тя сподели с него, че още щом той бе хванал ръката й онази вечер, тя се бе изпразнила. И когато за първи път Роджър бе допрял путката й, бе стиснал леко през гащичките меката путка на Джесика, високо между бедрата й треперенето се бе възобновило, усилило и я бе обхванало цялата. Преди изобщо курът да бе официално въведен в путката, Джесика се бе изпразнила два пъти, и това е важно и за двамата, въпреки че никой от тях не бе разбрал точно защо.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 485
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)