![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Кабинката близо до Гроувнър Скуеър започва все повече да му напомня капан. Той прекарва времето, често по цели дни, в размотаване из Ист Енд, диша противния въздух край Темза и търси места, където следящите няма да могат да го проследят.
Веднъж тъкмо когато навлиза в една тясна улица цялата в стари тухлени стени с гъсто наредени покрай тях сергии на амбулантни търговци, той чува някой да го вика по име — и, браво, браво!, какво е това, ето я, наистина идва, развяват се руси плитки, бели обувки с клиновидни токове топуркат по паважа, очарователна красавица в униформа на медицинска сестра, и тя се казва, а-а-а, ами-и, о — Дарлийн, разбира се. Божичко!, това е Дарлийн. Тя работи в болницата Света Вероника, живее наблизо у някоя си госпожа Куоуад, отдавна овдовяла жена и страдаща оттогава насам от дълъг низ старомодни болести: хлороза250, лишеи, измръзнали стъпала, пустули251, кожни абсцеси и възпалени лимфни възли, а отскоро и лек скорбут. Та излязла е да търси лимети за нейната хазяйка и плодовете започват да подскачат и изсипват от сламената й кошница и се търкалят жълто-зелени надолу по улицата, а младичката Дарлийн тича със своята сестринска касинка, гърдите й меки буфери за тази среща насред сивото градско море.
— Ти се върна! Ах, Тайрън, ти се върна — няколко сълзи, и двамата са клекнали и събират цитруси, колосаната маслиненозелена рокля похлопва и склонният към сантименталности нос на Слотроп даже прибавя две подсмърчания.
— Да, аз съм, любов моя…
Следите от автомобилни гуми в кишата се превръщат в седеф, лъскаво мазен седеф. Чайки кръжат бавно край високите слепи тухлени стени на квартала.
Жилището на госпожа Куоуад е на три тъмни реда стъпала нагоре, откъдето през кухненския прозорец може да бъде видян сред дима на някои следобеди купола на далечната катедрала Свети Павел, а самата госпожа изглежда съвсем дребничка в розовото плюшено кресло до радиото в хола, където слуша „Акордеонният оркестър на Примо Скала“. На външен вид напълно здрава. Обаче на масичката лежи омачкана шифонена кърпичка: изпод гънките й като шарки на цвете изникват и се скриват кървави петна наподобяващи по форма птичи пера.
— Вие бяхте тук, когато ме връхлетя оная ужасна маларийна треска — припомня си тя Слотроп, — него ден запарвахме чай от пелин.
И наистина самият вкус прониква през подметките му, надига се и го подхваща. Събират се отново… това вероятно става извън паметта му… прохладна чиста обстановка, момиче и жена, несвързани с отбелязаните от него на картата звездички… толкова много избледняващи лица на момичета, ветровити брегове на канали, гарсониери, сбогувания на автобусни спирки, как могат да очакват да ги, помни?, но картината на тази стая бе продължила да се прояснява: част от който и да бе той в нея тогава, бе любезно останала вътре, била е летаргично съхранена през тези месеци извън главата му и разпръсната по зърнестите сенки, помътнелите от мазнина буркани с билки, бонбони и подправки, всичките романи на Комптън Макензи252 на рафта, и изцъклените сивкави амбротипи253 на покойния й съпруг Остин в позлатени рамки на полицата на камината, където миналия път го бяха посрещнали и радостно приветствали астри във вазичка от севърски порцелан, открита от нея и Остин заедно една събота много отдавна в магазинче на Уордур Стрийт…
— Остин символизираше моето здраве — често повтаря госпожа Куоуад. — Когато той почина, аз се превърнах в едва ли не отявлена вещица, единствено от стремеж за самозащита.
От кухнята мирише на току-що нарязани и изстискани лимети. Дарлийн влиза-излиза, търси всевъзможни растения, пита къде се е дянала марлята.
— Тайрън, помогни ми да стигна до онзи… не, не, ето там, до него, високият буркан, благодаря, миличък — и обратно в кухнята, с поскърцване на ко̀ла и розово полюшване.
— Тук аз единствена не съм изфирясала — въздиша госпожа Куоуад. — Ние си помагаме една друга, така е. — Тя изважда иззад кретоновата завеска голяма купа с бонбони. — Ето — с лъчезарна усмивка към Слотроп. — Гледайте, с винени желета. Отпреди войната. Вече си припомних кой сте. Вие имате някаква далавера с Министерството на снабдяването!
250
Анемия при недостиг на желязо в организма, от която кожата позеленява. — Б.пр.
251
Червени петна по носа и бузите. — Б.пр.
252
Антъни Едуард Монтегю Комптън Макензи (1883–1972) — шотландски романист, биограф, историк и мемоарист. Изявен шотландски националист. Автор на 41 обемисти романа, 31 биографии и исторически проучвания, есета, детски разкази и т.н. — Б.пр.
253
Амбротипия (от старогръцки Ἀνβροτός — „безсмъртен“, и τύπος — „отпечатък“) — вариант на мокроколодионния процес, изобретен около 1850 г. от Фредрик Скот Арчър (1813–1857) и Питър Уикънс Фрай (1795–1860). В резултат от този процес се получава позитивно изображение върху черна (или боядисано в черно от едната страна) стъклена пластина. — Б.пр.