Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Какво стана? — попита Александър.
— Двама войници от полка на Пердикъл — обясни един офицер — си изпили виното твърде бързо. Излезли от лагера и предизвикали Мемнон на личен двубой, подканвайки го да изпълни същия номер като днес.
— И какво стана? — Офицерът свали шлема си.
— Пазачите над Тройната порта трябва да са били също толкова пияни. Излезли навън, започнал бой и нашите постове се включили. Всичко свърши, господарю, врагът се оттегли.
— А двамата войници? — попита Александър.
— Мъртви са!
— Хубаво! — отсече царят. — Ако не бяха, щях да ги разпна за пример на всички. Проверете си хората. Накарайте дежурните по лагер да наредят на всички да си лягат. Край на забавленията и игрите. А, между другото — Александър дръпна юздите, — пазачите, които са пропуснали двамата пияни да излязат…
— Да, господарю.
— Да копаят нужници до сутринта.
Вече успокоени, Александър и военачалниците му се загледаха в стените на Халикарнас. Факли и мангали блестяха върху укрепленията. Царят се приближи още.
Тараните продължаваха да блъскат в стените; сега те бяха свързани с бойната линия на македонците от дълга колона плоски заслони, по които войниците щяха да се придвижат до стените. Те бяха покрити с мокри кожи срещу пламтящите съдове и огнените стрели. От двете страни на редицата подвижни тарани, отряди критски стрелци наблюдаваха стените.
— Добре! — промърмори Александър. — Приближаваме се бавно, но сигурно към целта. Искам укрепленията да бъдат очистени от хора и тараните да не спират.
Върнаха се в лагера. Когато слязоха от конете, Александър хвана Теламон за ръката.
— Искам да ти покажа нещо.
Той поведе лекаря и Хефестион към шатрата на Аристандър. Хубавците се бяха разположили отвън. Без да обръщат внимание на врявата, те здраво пируваха. Когато царят се приближи, те застанаха на колене с наведени глави, макар че водачът им още дъвчеше пилешка, кълка. Павилионът на Аристандър беше малък, но елегантен и ухаеше приятно на мускус и тамян. Както винаги, когато искаше да се отпусне, Пазителят на царските тайни носеше дълга руса перука и тъмносиня женска роба. Седеше и разглеждаше лакираните си нокти.
— Господарю — той подсмъркна и се изправи, — колко дълго трябва да остане това тук?
Александър мина покрай него и се наведе над едно одеяло. Разгъна го и Теламон погледна трупа: млад мъж, съвсем гол, с измършавяло загоряло лице и обръсната глава. Забеляза синята татуировка на лявата му ръка — нападащият бик от Минос. Теламон клекна и внимателно обърна тялото — тилът му представляваше кървава каша.
— Критянин. — Теламон вдигна пръстите на мъртвеца и почувства мазолите, характерни за добрите стрелци с лък. — Стотици бяха избити днес, какво по-специално има у този?
— Не може ли да го махнат оттук? — остро попитаАристандър. — Защо трябва да стои при мен?
— Този човек не беше убит в битката — обясниХефестион. — Трупът му е намерен на полето.
Тялото беше студено, коремът подут, мускулите вече бяха започнали да се вкочаняват.
— Да, прав си — съгласи се Теламон. — Мъртъв е поне от един ден от силен удар по тила.
— Един ловец го открил — обясни Аристандър. — Тракиец, търсещ прясно месо за гозбата си. Забелязал ястреби да кръжат над нисък храст и открил трупа наоколо два километра от лагера.
— Нали разбираш — прошепна Александър — какво означава това?
Теламон покри трупа и се изправи.
— Някой е убил критски стрелец и е взел лъка и стрелите му.
— Точно така — потвърди Александър. — Аристандре, кажи на хората си да занесат трупа при началника на стрелците. Това е работа на шпионина — продължи царят. — Онова, което трябва да направиш, Теламоне — мушна той лекаря с пръст в гърдите, — е да откриеш името му! Върни се във вилата и го направи!
Десета глава
«Самият Александър застанал начело на войската си и се изправил срещу неприятелите си, които смятали, че благодарение на численото си превъзходство са непобедими.»