Дюна [Dune - bg]

Джесика дочу олелията в голямата зала и светна лампата до леглото си. Часовникът в спалнята й не беше сверен по местното време и се наложи да извади двадесет и една минути, за да определи, че е около два часът след полунощ.

Говореше се гръмко и неразбрано.

„Дали не е нападението на харконите?“ — запита се тя.

Измъкна се от леглото и провери екраните на мониторите, за да види къде се намира семейството й. Екранът показа как Пол спи в дълбоката изба, която набързо бяха превърнали в спалня за него. Шумът очевидно не проникваше там. В стаята на дука нямаше никого — леглото му стоеше непобутнато. Дали не беше още в командния пункт на космодрума?

За фасадата на замъка нямаше монтирани екрани.

Джесика застана в средата на стаята и се ослуша.

Дочу се крясък, неясен глас. Тя чу как някой извика д-р Юи. Намери някаква роба, наметна я върху раменете си, нахлузи чехли и пристегна кристалния нож към прасеца си.

Отново нечий глас повика Юи.

Джесика пристегна робата с колан и излезе в коридора. И тогава я връхлетя мисълта: „Ами ако на Лито му се е случило нещо лошо?“

Коридорът под бягащите й нозе й се стори безкраен. Щом стигна края му, тя зави през свода, мина покрай трапезарията, тръгна по галерията към голямата зала и намери помещението ярко осветено — всички суспенсорни лампи блестяха с пълна сила.

Отдясно, близо до главния вход, тя видя двама души от охраната на замъка, които придържаха от двете страни Дънкан Айдахо. Главата му бе клюмнала напред и на местопроизшествието внезапно настъпи задъхано мълчание.

Единият от стражите заговори с укорителен тон на Айдахо:

— Видя ли какво направи? Събуди лейди Джесика.

Огромните драпирани завеси зад гърба на тримата мъже се издуваха, което показваше, че главният вход е останал отворен. Нямаше и следа нито от дука, нито от Юи. Мейпс стоеше настрани, вперила безучастен поглед в Айдахо. Тя бе облечена в дълга кафява роба с лъкатушеща по подгъва шарка. Нозете й бяха напъхани в развързани пустинни ботуши.