![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Вярвате, че всичко е в съответствие с инстинктите, връщайки се обратно чак до времето на племената, че и отвъд него. Главатари и Старейшини. А преди тях е Силният Мъж (или Жена), които се грижат за всички: да бъдат нахранени и защитени от огъня на входа на пещерата.
— Звучи разумно.
Наистина ли?
— Ами да, съгласна съм. Еволюцията на видовете е достатъчно ясно изложена.
— Еволюция, вещице! Всяко нещо е стъпило върху друго. Еволюция. Виждаш ли как се хваща за ключовите думи?
— Това е сила, която може да бъде контролирана принудително само когато зависи от самата себе си.
Контрол! Какъв интерес събуди у нея! Обича я тя тази думичка.
— Ясно. И вие създавате закони като всички останали!
— Правилници ще е по-точно, но нима има понятие, дето да не е изменчиво?
Силно изявен интерес.
— Права си, разбира се.
— Обществото ви е в ръцете на бюрократи, които знаят, че не могат да проявят и най-малко въображение в извършваната от тях работа.
— А това важно ли е?
Наистина объркана. Виж как се намръщи.
— Само за вас, почитаема мамо.
— Височайша почитаема мамо!
Ама, че е обидчива!
— Защо не ми разрешаваш да те наричам Дейма?
— Не сме интимни приятели.
— А футарът интимен ли ти е?
— Престани да сменяш темите!
— Иска почистят зъби — обади се футарът.
— Ти да мълчиш!
— Наистина разгневена.
Съществото приклекна, но не изглеждаше особено уплашено. Височайшата почитаема мама обърна оранжевия си поглед към Лусила и попита:
— Какво ще кажеш за бюрократите?
— Те няма накъде да мърдат, защото този е начинът, по който дебелеят висшестоящите. Ако не виждаш разликата между правилник и закон, друг въпрос…
— Не виждам никаква разлика.
Просто не знае какво открива.
— Законите привнасят мита за наложената промяна. Ново и светло бъдеще ще настъпи благодарение на този или онзи закон. Сиреч, подсилват бъдещето… Докато за правилниците се вярва, че действат в полза на миналото.
— Вярва ли се?
Не обича и тази дума.
— Във всяка инстанция действието е илюзорно. Също като създаването на комисия за проучване на даден проблем. Колкото по-голяма е комисията, толкова повече предварителни становища се наслагват върху проблема.
Внимателно! Наистина го мисли, прилагайки го спрямо себе си.
Лусила настрои гласа си във възможно най-търпима гама: — Живеете с увеличено изображение на миналото, а се опитвате да разберете някакво непознато бъдеще.
— Не вярвам на погледа в бъдещето.
Ох, и как още вярва! Най-после се разкри. Ето защо ни оставят живи.
— Дейма, моля те да разбереш: винаги нещо бива извадено от равновесие, когато ограничаваш себе си с тесен обръч от закони.
Видя ли! Не настръхна, въпреки че отново се обърна към нея с „Дейма“.
Столът на височайшата почитаема мама изскърца, когато тя се размърда:
— Законите са нужни!
— Нужни ли? Опасна мисъл.
— Как да те разбирам?
Кротко. Чувства се заплашена.
— Необходимите постановления и закони не ти позволяват да се приспособиш. И в края на краищата всичко се срутва. Също като банкери, които мислят, че купуват бъдещето: „Власт, докато съм жив! А моите потомци да вървят по дяволите!“
— Какво правят за мен наследниците ми?
Не го казвай! Погледни я. Реагира като нездравомислещ. Нека вкуси нещо друго.
— Почитаемите мами започнаха като терористи. В началото с удоволствие прибягвате към бюрократични действия, а после и терорът се превръща в едно от любимите ви оръжия.
— Стреляй, след като си го извадил! Но не, ние сме бунтовници. Терористи ли? Прекомерно хаотично изглежда…
Обича думичката „хаос“. Добре определя всичко, което е отвън. Дори не те запита откъде знаеш как са започнали. Очевидно приема загадъчните ни възможности.
— Не е ли странно, Дейма… Никаква реакция — продължавай!
— …вмъкването на бунтовниците в предишните модели веднага щом победят? Това не е капан, заложен на пътя на всяко управление, а по-скоро заблуда, която очаква спечелилия властта.
— Ха! А аз мислех, че ще ми кажеш нещо ново. Отдавна ни е познато: „Властта корумпира. Абсолютната власт корумпира всичко около себе си.“
— Грешиш, Дейма. Има нещо, което е по-фино, но прониква много по-дълбоко — властта привлича склонните към корупция.
— Осмеляваш се да ме обвиниш в корумпираност, така ли?
Следи очите й!
— Аз ли? Да те обвинявам? Ти си единствената, която може да го направи. Само ти предадох схващането на „Бин Джезърит“.