Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— А как ще докажеш вината му?
— Още не знам — призна тихо Роуз. — Ще се върна в Англия и ще се опитам да го примамя в капан.
Ашкрофт въздъхна угрижено, но когато малкият Уди протегна ръчички към него, лицето му просветна. Сериозните сивосини очи го погледнаха втренчено.
— Дядо! — Малкият владееше цялото сърце на богатия търговец и това му се беше отдало без усилия. „Дядо“ беше втората дума, която беше научил след „мама“.
Ашкрофт се наведе и вдигна Уди. Притисна го до гърдите си, но момченцето не можеше да стои мирно. Много му се искаше да слезе отново на пода и да продължи с опитите си да ходи. Най-после дядото се предаде и го сложи на килима. Детето се залови за крака му и се изправи. Беше много своенравно, също като баща си.
— Следващата седмица ще отплавам за Бермудските острови — заключи спокойно Роуз. — И то сама. Да предам ли нещо на сър Уесли?
— Не, мила. Искам обаче да знаеш, че тръгваш само защото аз ти разреших! — той въздъхна дълбоко и подаде ръка на внука си. Кога точно беше загубил контрола над дъщеря си?
Мери Кейт стоеше до вратата в красивата спалня на Роуз и наблюдаваше как господарката й играеше с детето си на голямата кожа пред камината. Покоите на Роуз бяха най-добре обзаведените в цялата къща. Ашкрофт не беше пожалил усилия и пари, за да й достави най-красивите стъклени предмети от Италия и най-скъпите завеси за прозорците, които гледаха към реката.
Роуз носеше нощница от мек памук, бебето също беше готово за сън. Двамата се търкаляха през смях на меката кожа и пламъците на огъня огряваха лицата им. Вече беше доста късно, а малкият Уди имаше нужда от сън.
— Стига толкова игра, Роуз — проговори предупредително камериерката. — Трябва да приспя малкия. Докато ви няма, сигурно ще ми създава още повече трудности. Най-добре е да свикне с мен още отсега.
Роуз притисна момченцето до гърдите си и целуна меката му косица.
— Все още се колебая дали е редно да го оставя толкова дълго време сам. Вярно е, че вече може да пие от чашката си и да се храни с лъжичка, но знам, че ще му липсвам.
— Вече не го кърмите толкова често и това е добре, защото апетитът му ще ви изсмуче. Ще отсъствате само няколко дни и това е благоприятен случай да го отбиете окончателно.
— Как ли ще се справя без мен?
— О, аз ще се грижа да не умре от глад — засмя се Мери Кейт. — Младият херцог се справя учудващо добре с чашката за мляко. Скоро ще покани баща ви на чаша уиски. — Роуз избухна в смях и Мери Кейт се зарадва на този изблик на веселост. Младата й господарка беше постоянно тъжна.
— Може би си права — съгласи се замислено Роуз. — Но досега съм го оставяла най-много за час, когато излизах на езда.
— Тогава е крайно време да направите промяна.
— Да, както е време да се върна в Англия. — Роуз стана с детето на ръце. Трябваше да го накърми. Отбиването щеше да започне на следващия ден.
Камериерката изчака малкият да засуче и попита примирително:
— Помните ли вечерта, когато бяхте побесняла от яд срещу онзи жалък лорд Дефорт?
Роуз затвори очи, облегна се назад и се наслади на утешителната топлина, която я обхващаше всеки път, когато Уди сучеше от гръдта й.
— Помня, разбира се.
— А после се влюбихте в него…
— Да.
— Тогава дайте отново шанс на любовта! — посъветва я настойчиво Мери Кейт.
Те не ме разбират, каза си с болка Роуз. Как да дам шанс на нова любов, когато не мога да забравя Пиърс? Пред очите си имаше една-единствена цел — да възстанови доброто име на съпруга си. Може би след това щеше да заживее нормално, макар и без любов.
— Нека не говорим за бъдещето, Мери Кейт — отговори тихо тя и се прозя изкуствено. — Уди ще спи при мен тази нощ. И не ми възразявай.
Тя облегна глава на креслото и се престори на уморена. Макар че беше привързана към старата си приятелка, предпочиташе да остане сама. Сама с красивите и болезнени спомени…
Утрото дойде твърде бързо. Тя прегърна нежно Уди, поигра си с него и го накърми за последен път. После го предаде в ръцете на Мери Кейт.
— Сигурна съм, че ще понесе добре раздялата — уверяваше я Мери Кейт. — Повече се тревожа за вас. Би трябвало да ви придружа.
— Сега съм вдовица и не се нуждая от компаньонка — отговори с усмивка Роуз. — Татко се опасява, че търговските ми способности ще осуетят плановете му да ме омъжи повторно. Деловите жени отблъскват мъжете дори когато притежават богата зестра.
— Говоря сериозно, Роуз. Не е редно да тръгвате сама…
— Доста отдавна съм вдовица, Мери Кейт. А сър Уесли е известен като съвършен джентълмен. Сигурна съм, че в къщата му ще имам достатъчно компаньонки.