Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Ксандър не отговори веднага.
— Да. Просто нямахме късмет. — Той продължи, вече видимо отпуснат. — Добрата новина е, че те очевидно нямат и най-малката представа за истинската същност на ръкописа. След като са оставили едната част, а са пратили другата за реставрация, значи нямат представа за значението му. Според дежурната библиотекарка библиотеката има политика да разделя многотомните издания, за да…
— Кажете ми само онова, което трябва да знам, докторе.
Ксандър спря и кимна.
— Проблемът е там, че другите единайсет глави ще ги получат едва другия месец.
— А ние не разполагаме с толкова време.
— Ако Вашингтон и Чикаго са индикация за надигащата се буря, така е. Аз бих казал, че не разполагаме с толкова много време.
— А вие знаете ли къде се намира това място в Германия?
— Това е едно малко градче на име Волфенбютел, на около половин час от старата източногерманска граница.
— Защо там?
— Там се намира една от най-големите библиотеки в Европа. Мястото е известно и със своя невероятен колекционер и реставратор Емил Ганц. Той е на сто и… — Ксандър спря. Ненужни подробности за Ферик.
— Значи познавате мястото, така ли?
— Бил съм известно време там на една конференция преди шест години. Не е от местата, които се променят. Моето предположение е, че книгата е вече там.
— Разбирам. Значи летим още тази вечер.
Ксандър не отговори веднага, само кимна.
— Добре. Аз… вероятно бих могъл да използвам тия няколко часа да почета… Може да открия нещо полезно за Сара.
Ферик разбра. Темпото на събитията беше малко бързо за младия учен.
— Да. Добре. Няколко часа.
— А вие знаете ли как да се свържете с нея?
— Да.
— Добре. — Ксандър се надяваше на нещо повече, макар и да беше наясно, че за негово собствено добро беше най-добре да знае колкото може по-малко. — До този момент ви отговорих на всичките въпроси, нали?
— Да.
— И аз ще се науча как да не го правя.
— Може би.
Ксандър отпи от бирата си и започна да събира нещата си.
— Тогава вероятно мога да се върна в библиотеката.
— За какво? — Този път въпросът не съдържаше никаква деликатност.
— Как за какво? За ръкописа. Не си ли спомняте? Трябва да…
— Вие не сте го взели със себе си?
— Разбира се, че не — отвърна Ксандър. — Човек не може просто така да се измъкне от библиотеката с…
— Вие… — Тонът на Ферик остана равен, само очите му блеснаха в пълно изумление. — Доктор Джаспърс, не мисля, че имате пълна представа за това, какво става. Онзи плешив мъж с радост е готов да извърши неща в библиотеката, които нямат нищо общо с четенето на книги, само и само да измъкне онази малка книжка.
— Скрих я на сигурно място.
— Сигурен съм, че така си е мислил и приятелят ви Пескаторе. — Думите му имаха желания ефект. — А сега, за да няма повече такива грешки, двамата с вас ще се върнем в библиотеката и ще вземем книгата. Ще поработите върху нея няколко часа, след което аз ще се свържа с госпожица Трент; после ще се отправим към Волфенбютел, ще намерим втората част на ръкописа и ще го отнесем на сигурно място. Всичко ясно ли е?
Това беше първият урок. Ксандър само кимна.
— Напълно.
Ферик стана, като хвърли няколко монети върху масата.
— В тая страна винаги надуват цената на бирата. Ксандър нямаше друг избор, освен да го последва.
Край колата прелитаха отделни зелени островчета с огради; нюйоркската провинция се сливаше с фона на шафрановото небе. Лимузината стремително напредваше, маневрирайки из двулентовото платно с изумителна ловкост, като само веднъж или два пъти настъпи бялата линия по средата. Шофьорът не обръщаше голямо внимание на тримата мълчаливи пътници, всеки втренчен безцелно в изчезващия хоризонт и разиграващи предписаните им роли със спокойна решимост.
Сара просто трябваше да чака. Знаеше, че не може да научи много от двамата мъже до нея. Те не бяха нищо друго освен ескорт, изпратен да я съпроводи, безучастни и незаинтересовани от дълбокото значение на сблъсъка им. Нямаше смисъл да напряга обстановката с ненужен брътвеж. Най-разумното беше да използва времето, за да състави план. Още малко информация от Джаспърс би дошла тъкмо на място, но явно трябваше да планира с това, с което разполага.
Мисълта за него я накара да се усмихне. Доста трудно й се беше удало да го накара да лети сам за Лондон. Избори. Винаги избори. И макар да беше наясно, че Ферик е с него, за да го пази, тя не можеше да забрави загрижеността в очите му на излизане от кафенето. И прегръдката. Пълна изненада, но въпреки това с много по-дълбоко чувство, отколкото искаше да признае пред себе си.