Законът на Бош
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Законът на Бош». Краткое содержание книги:
В статията пишеше, че после Лайнъс — навсякъде го наричаха с малкото му име — се сдружил с трима приятели от гимназията в Бевърли Хилс и започнал да открива нов клуб на всеки шест месеца. Отначало предприемачите се придържали към схемата, направила известен първия клуб — купували някое занемарено заведение, ремонтирали го, отваряли го, разпространявали мълвата и я чакали да стигне до холивудския елит. След безименния бар, за другите нощни клубове избирали тематика и име от литературно или музикално произведение.
Вторият бар се казваше „Денят на скакалците на Нат“, реверанс към Натаниъл Уест и класическия му роман за Холивуд. Но името не беше измислено от тях. От десетилетия барът беше известен като „Нат“ и повечето клиенти вероятно мислеха, че е кръстен на Нат Кинг Коул. Но според статията при всички случаи името било страхотно и съдружниците го запазили.
„Нат“ беше заведението, в което бяха простреляни Дорси и Крос. Всъщност в списанието пишеше, че убийството на Дорси е намалило продажната цена на бара. Дори го продали на безценица. Но след като бил отворен отново, без името му да бъде променено, и предложен на нощните птици, историята му засилила загадъчността му. Това бил поредният бърз и огромен успех на бившите съученици, които нарекли процъфтяващата си компания „Четиримата крале“.
Дълго бях вярвал в случайности. Но вече не вярвах. Има разлика между отделните случайности. Посещението на Кизмин Райдър в дома ми и заплахите й, докато Арт Пепър изпълняваше „Високо напрежение“, беше случайност. Но докато седях в мерцедеса и четях статията в списанието, не можех да повярвам, че Лайнъс Саймънсън случайно е купил бара, в който бяха простреляни двамата детективи, разследващи обира на двата милиона долара, преброени и подготвени за транспортиране от него. Това съвсем не беше случайност, а чиста арогантност.
Освен безименния бар и „Нат“ четиримата съдружници бяха отворили нощни клубове с имена „Кингс Кросинг“, „Чет“ и „Последната крепост на Коузи“. Според статията последният бар бил кръстен на приятел, който бил изчезнал. Клубът, чието откриване беше повод за статията, се наричаше „Рейли Кучешката колиба“ — име, използвано от частния детектив Филип Марлоу.
Статията не се задълбочаваше във финансирането на операциите на четиримата съдружници и се интересуваше повече от блясъка, отколкото от основната история за предполагаемия успех. Първите барове дали основата за разширяването на повтарящия се цикъл. Печалбата от първия клуб Финансирала втория и така нататък.
Но картината не беше изцяло позитивна. Авторът на статията завършваше с предположението, че Четиримата крале може да станат жертви на успеха си. Теорията беше, че облечените в черно нощни птици в Холивуд са ограничен брой и шестте заведения не търсят разнообразяване на клиентелата, а само си я разпределят. В статията се отбелязваше, че има много претенденти за трона — интересни и оригинални барове, отворили врати през последните години.
Накрая пишеше, че наскоро в една петъчна нощ нямало опашка от нощни птици, чакащи да влязат в безименния клуб. И цинично се изказваше предположението, че може би е време отново да сложат стрелата.
Пъхнах списанието в папката и се замислих. Имах чувството, че нещата се изясняват. Развълнувах се, защото инстинктивно усетих, че съм близо до истината. Не знаех всички отговори, но опитът ми подсказваше, че ще се появят. Най-важното беше, че имах посока. Четири години след като бях видял трупа на Анджела Бентън, най-после имах солиден заподозрян.
Отворих конзолата между предните седалки и извадих клетъчния телефон. Реших, че няма да стане нищо лошо, ако се обадя на домашния си номер и проверя дали имам съобщения. Бяха две. Първото беше от Джанис Лангуайзър. Кратко и мило.
— Аз съм. Обади ми се, но вземи предпазни мерки.
Знаех, че това означава телефонен автомат. Второто съобщение беше от Рой Линдъл. И той се бе придържал към стандартната краткост.
— Имам нещо за теб, задник. Обади ми се.
Огледах се. Бях спрял пред поща на Сан Висенте. Времето ми за паркиране изтичаше, а нямах дребни монети нито за автомата, нито за телефон. Но в пощата не можеше да няма телефон и автомат за разваляне на едри пари.
Обадих се първо на Лангуайзър, защото реших, че вече съм напреднал достатъчно в разследването и не се нуждая от информацията, която бях поискал от Линдъл.
Оказа се, че Джанис още е в кантората.
— Измъкна ли нещо от Форман? — попитах, като пристъпих направо към същината на въпроса.