Законът на Бош

Тя се обърна, завря лице в крака на майка си и каза:

— Много съм срамежлива.

— Няма нищо, Мади. И аз съм срамежлив. Може ли само да подържа ръката ти?

Тя ми я подаде. Хванах я и стиснах тънките й пръстчета. Мади ме погледна в очите. Не изглеждаше уплашена, а само предпазлива. Вдигнах другата си ръка и тя я хвана.

Наведох се и допрях малките й юмручета до затворените си очи. И в този миг разбрах, че всички загадки са разкрити. Бях си у дома. Бях спасен.