![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
Аззи се опита да призове своя войска — хората му пристигнаха тежко въоръжени, ала бързо се разтвориха във въздуха. Едно от малкото правила, което Безименното бе измислило за случая, беше, че Аззи трябва да се бие сам.
После Безименното зина, обля Аззи с кал и скални блокове, извиси се над него, взе да трака със зъби и да го хапе.
— Ти си смахнат! — извика му Аззи.
— Не съм — отвърна Безименното. — Ама ти защо не мреш?
— Защото си нескопосно творение — отвърна му Аззи.
— Сигурен ли си, че този бой е необходим? Не можеш ли да си умреш и да приключим с тая работа?
— Съжалявам — смънка Аззи.
ГЛАВА 5
Аззи се огледа. Дванайсетте олимпийци начело със Зевс бяха насядали по мраморните стъпала току до Бабриел, Михаил и Илит. Бяха дошли и още хора — Принцът и Принцесата, Фауст и Маргарита. Всички като един се изправиха и нахлуха на арената.
— Не е честно — викна Безименното. — Не ти се позволява да си викаш помощ!
— Не съм ги викал — вдигна рамене Аззи. — Самички си дойдоха.
— Аз още не съм имал време да си създам ни приятели, ни съюзници!
— Знам — обади се Илит. — Ти си го избра да действаш самичък.
— Вече е много късно — каза архангел Михаил. Той предвождаше Небесните ангели. — Според мен всички ние сме съгласни, че ти, Безименно, си крайно неподходящ за Върховно божество. Сега ние всички ще се обединим и ще те ликвидираме!
Чу се песен — самотен, силен мъжки глас извиваше бойка мелодия. Беше Аретино — пееше ренесансова версия на „Напред, Христови воини“. Имаше си и хор — всички бяха тук: Куентин и Пъс, Корнглоу и Леонор, сър Оливър и майка Джоана, Родриго и Кресилда. Те се наредиха в тесен кръг около двамата и взеха да насърчават Аззи с подвиквания. Колко глупаво обаче беше да викат за него — осъзна той, — след като нищо не можеше да направи. Мощта на това вероятно най-тъмно от тъмните творения се бе оказала твърде голяма. Не можеше да го надвие.
— Не трябва да умираш — чу той да му казва Илит. — Той може да победи Ананке само ако победи тебе. Ти си храбър, ти дръзна да поставиш своята пиеса! Не се предавай!
ГЛАВА 6
— Добре, дай сега да се поборим в гръко-римски стил — рече Безименното и придоби смътни човешки очертания. — До смърт.
Той сграбчи Аззи в мощна хватка.
— Не можеш да го убиеш! — извика Куентин.
— Не мога ли? Че защо?
— Защото ми е приятел!
— Млади човече, ти май изобщо не разбираш в какво положение се намираш. Аз съм Гълтачът на души, момчето ми. Твоята ще ми се види като пияна вишничка, бучната върху сметановата мелба, която представлява душата на ей тоя глупав демон тук.
— Не! — И Куентин прасна по главата Безименното с разтворена длан. Безименното даде на заден и оголи зъби — и тогава Пъс бодна свръхбожеството в корема. Безименното рухна върху кървавия пясък. Сър Оливър навлезе в кръга, влачейки копие, и с помощта на майка Джоана го наръга в окото.
— Е, това вече много ми дойде — въздъхна Безименното, щом копието го промуши през главата, и умря.
Сред небесата над тях изникна Ананке. Старата дама се усмихваше.
— Браво, дечица! — извика тя. — Знаех си, че можете да се обедините, ако положението наистина стане напечено!
— Значи, ето защо си измислила цялата тази постановка! — викна ядосано Аззи.
— Това е една от многото причини, лисичето ми — подсмихна се Ананке. — Винаги има причини вътре в причините и всяка причина за дадена причина на свой ред може да бъде изследвана и разложена на съставляващите я причини. Не си задавай въпроси, приятелю. Нали сте живи, всичките до един при това.
И всички те се впуснаха в буен танц. Хванаха се за ръце и се издигнаха във въздуха. И литнаха все по-бързо и все по-високо, всички заедно, всички освен…
ГЛАВА 7
Аретино се събуди внезапно и изсумтя. Надигна се и погледна през прозореца. Слънцето сияеше над Венеция. До него на леглото лежеше ръкопис. „Легенда за златните светилници“.
И си спомни, че бе сънувал фантастичен сън. Това беше едното обяснение.
Другото обяснение беше, че Аззи бе успял да запази онази Венеция в Лимбо.
Той погледна през прозореца. Навън се разхождаха хора. Забеляза Корнглоу и Леонор.
— Какво става? — викна им той.
Корнглоу вдигна поглед.