![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Имам нужда от твоите услуги. Бих искал да те наема.
— Спешно ли ти е наистина? Тъкмо смятах да подремна, преди да се почне голямата евакуация.
— Цялата тази конструкция е под голяма заплаха — каза Аззи. — Трябва да измъкна приятелите си оттук и ми е нужна помощ.
— Аз на никого не помагам! — опъна се Харон. — Имам си работа. Знаеш ли колко загинали още трябва да прекарам до Царството на мъртвите!
— Недооценяваш сериозността на положението.
— За мен положението хич не е сериозно — подсмихна се Харон. — Как идва смъртта, си е работа на Горния свят, в Царството на мъртвите всичко си е мирно и тихо.
— Точно това се опитвам да ти набия в главата. Няма да е задълго така даже и в Царството на мъртвите. Никога ли не ти е минавало през ум, че и Смъртта може да умре?
— Смъртта да умре ли? Нещо по-тъпо не можа ли да измислиш?
— Скъпи ми приятелю, щом и Господ може да умре, значи и Смъртта може да умре, и то много мъчително. Опитвам се да ти обясня, че цялото мироздание е под заплаха, която и тебе ще те попилее наред с всичко останало.
Харон се отнесе скептично към това, но се остави да го убедят.
— И какво искаш да направя?
— Трябва да измъкна пилигримите оттук и да ги върна там, откъдето са тръгнали. Само ако успея, Ананке ще има шанс да оправи нещата и всичко пак да си тръгне по старому.
Когато поискаше, Харон можеше да развива доста голяма скорост. След като всички вече бяха на борда, той застана отзад и подкара лодката. С веслото под мишница, увит в мантията си, приличаше на плашило. Старата щура лодка набра скорост, тласкана от силата на мъртвите гребци — те бяха долу в трюма и не се виждаха. Навсякъде из обсадения град пламтяха пожари и хвърляха призрачни червени и жълти отблясъци по синьочерното небе. Лодката прекоси устието на залива и не след дълго те вече се плъзгаха през блата и мочурища. Всичко изглеждаше много странно; Харон беше хванал прекия път през една мокра връзка между единия и другия свят.
— Така ли е било в Началото? — попита Аретино.
— Съвсем в Началото не съм бил там — отвърна му Харон, — ама се появих много скоро след това. Светът изглеждаше точно по този начин, когато физичните закони не съществуваха и всичко се управляваше от магия. Така бе в ония времена преди всички времена, когато властваше магията, а не разумът. Ние все още пътуваме из него насън — из онзи отдавнашен свят. Някои пейзажи ни навяват спомени за него. Той е по-стар от Господ, по-стар от Сътворението. Онзи свят отпреди да бъде сътворена Вселената.
На кърмата Аретино преглеждаше списъка на пилигримите, за да провери дали не са загубили някого по пътя. Скоро откри двама-трима хитри Венецианци, които бяха се възползвали от всеобщата бъркотия, за да си подсигурят транспорт до континента. Това не беше страшно — имаше място даже и за още неколцина, особено като се има предвид, че Корнглоу и Леонор никакви ги нямаше.
Аретино разпита дали някой ги е Виждал. Ала никой не ги беше виждал от церемонията насам.
Всички останали се бяха качили на борда — всички освен Аззи, който остана на кея и отвърза лодката.
— Корнглоу и Леонор ги няма! — извика му Аретино.
— Не можем да чакаме повече! — настоя Харон. — Смъртта спазва стриктен график!
— Тръгвай без тях — рече Аззи.
— Ами вие?
— Ето, иде онова, което ще ме задържи. — Чак тогава Аретино забеляза сянката зад гърба на Аззи, която като че го сграбчи за врата.
Аззи хвърли въжето на борда. Лодката на Харон се оттласна от брега и тръгна полека, щом веслата на мъртвите се потопиха във водите.
— Нищо ли не мога да направя за вас? — извика Аретино.
— Не! Просто продължавайте. Махайте се оттук!
Той се загледа в лодката, която се плъзгаше по сенчестите води, докато изчезна сред блатата и мочурищата край другия бряг.
Пилигримите се разположиха удобно колкото можаха, наблъскани сред мъртвите гребци. Последните не бяха точно компанията, която би им била по сърце.
— Здравейте — рече Пъс на мършавата качулата фигура, която седеше на пейката до нея.
— Здравейте, малка госпожице — отвърна онзи индивид. Беше жена. Излезе мъртва, нищо че още можеше да говори, кой знае как.
— Закъде пътувате? — учтиво попита Пъс.
— Нашият лодкар Харон ни кара към Ада — отвърна качулатата фигура.
— О! Толкова съжалявам!
— Няма нужда да скърбиш — успокои я качулатата фигура. — Всичките сме за нататък.
— Дори и аз?
— Дори и ти. Ама няма защо да се притесняваш, за тебе няма да е много скоро.