Оперативен център
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оперативен център». Краткое содержание книги:
Полковник Ки Су беше офицерът с най-висок ранг в базата в Диамантените планини. Когато часовите му съобщиха по радиостанцията за пристигането на полковник Сун, той се изненада. Стана от леглото в палатката, където бе полегнал да си почине, и излезе да посрещне джипа. Сун връчи документите си на плешивия офицер, без да чака да му ги поискат, и Ки Су се върна в затъмнената си палатка, разположена в подножието на един стръмен хълм.
След като се убеди, че добре е затворил платнището, той запали фенера, бръкна в кожената чантичка и извади един-единствен лист хартия:
Пхенян, 15 юни, 16:30 ч.
Главният щаб
От: Полковник До Око
До: Полковник Ким Ки Су
Полковник Сун е изпратен от генерал Фил от разузнаването, за да провери сигурността на ракетите в командваната от вас база. Разрешено му е да се намеси единствено в случаите, засягащи директно безопасността на обекта.
Заповедта беше заверена с печатите на главнокомандващия въоръжените сили и генерал Фил.
Ки Су внимателно сгъна документа и го върна в чантичката. Изглеждаше съвсем достоверен, но нещо не беше в ред. Сун бе пристигнал с двама агенти — по един за всяка от ракетите, — което беше нормално. И все пак нещо не му харесваше.
Ки Су погледна към полевия телефон и се поколеба дали да не се обади в главния щаб. По чакъла навън изскърцаха стъпки. Полковникът изгаси фенера и дръпна платнището — Сун стоеше неподвижно в мрака със скръстени зад гърба ръце.
— Всичко наред ли е?
— Като че ли да — отвърна Ки Су, — въпреки че нещо ме заинтригува.
— И какво е то?
— Обикновено в подобни заповеди се споменава бройката на изпратените лица, а във вашата — не.
— Не е така. Написано е моето име.
— А този? — посочи с пръст Ки Су войника при джипа.
— Той не е агент — отвърна Сун. — В момента не ни достигат хора в отдела. Редникът само ме съпровожда през планините и ще ме охранява и на връщане. Това е единствената му задача.
— Аха. — Ки Су върна чантичката на Сун. — Заповядайте в палатката ми. Ако желаете, ще ви донесат нещо за ядене.
— Благодаря, няма нужда. Предпочитам да обходя обекта и да проверя уязвимите точки. Ще ви уведомя, ако се нуждаем от нещо.
Ки Су кимна, Сун се върна при джипа и извади сгъваемо фенерче от кутията с инструменти. После се отправи с двамата войници през поляната към мястото, където бяха разположени ракетите.
56.
СРЯДА, 2:45 Ч. ПРЕЗ НОЩТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА
Ли получи сигнала от Ко точно когато свърши с нареждането на варелчетата с табун в нишата на тунела. Качи се на земята, за да приеме съобщението, а после отново се спусна долу по въжето.
Значи само след няколко часа Грегъри Доналд ще се срещне с генерал Хон Ку. Това не бива да става. Събитието ще привлече симпатиите на света към Северна Корея и може дори да убеди някои от политиците, че КНДР не е замесена в атентата. Вторият и третият етап на операцията трябва да бъдат осъществени, докато напрежението е във връхната си точка.
Доналд трябва да умре. И то скоро.
Ли даде нарежданията си на редник Йо. Другият войник се беше върнал в базата с камиона, за да не събуждат подозренията на генерал Норбом.
Щяха да продължат с прехвърлянето на табуна на север, но след това Йо щеше да довърши акцията сам, а Ли щеше да се оправи с Доналд. Войникът разбра каква голяма отговорност поема и обеща, че всичко ще мине както трябва. Майорът беше сигурен в това — всеки от групата беше обучен да поеме функциите на останалите, ако се случи нещо с другарите му. Приклекнали в тъмнината, двамата се заеха с работата, която бяха обмисляли хиляди пъти с химикал и лист хартия в ръка.
Прокопаните от севернокорейците тунели оформяха сложна мрежа, която се простираше на километър и половина в посока север-юг и на половин километър от изток на запад. Военното разузнаване на Южна Корея правеше понякога опити да ги затвори, но севернокорейците бяха като мравки — щом прекъснеха един от тунелите им, веднага прекопаваха друг. Южнокорейците ги наводняваха, пускаха сълзотворен газ в тях, веднъж дори бомбардираха целия район, но въпреки че големи участъци от тунелите се срутиха, севернокорейците просто изкопаха нови на по-голяма дълбочина.
Групата на Ли наскоро беше прокопала този тунел, привидно за да шпионират врага. Дълбокият девет метра вход беше широк почти метър и двадесет сантиметра в диаметър, но самият тунел беше по-тесен, около деветдесет сантиметра, подобно на севернокорейските, и се свързваше с техния основен тунел, на десетина метра от границата.