Шутът на кралицата

— Обичаш ли друг мъж? — запита той настоятелно.

— Не — излъгах.

— Кълнеш ли се, върху всичко, в което вярваш, че си свободна да се омъжиш за мен?

— Свободна съм да се омъжа за теб — казах, съвсем честно, защото Бог знаеше така добре, както и аз, че никой друг не ме искаше.

— Като честна жена — изтъкна той.

Почувствах как устните ми се разтварят: от гняв ми идваше да го заплюя.

— Разбира се, като целомъдрена жена — отвърнах аз. — Нима не ти казах, че моята дарба зависи от девствеността ми? Нима не казах, че няма да рискувам да я загубя? — Отдръпнах се от него, но той ме стисна по-здраво. Против волята ми тялото ми попи усещането за него: силните му ръце, здравите му бедра, които се притискаха в мен, аромата му и, по някаква странна причина, чувството на пълна сигурност, което ми даваше. Трябваше да се отдръпна от него, за да се сдържа и да не се поддам. Осъзнах, че искам да се обвия около него, както се обвива глина около калъп, да сложа глава на рамото му, да го оставя да ме притисне към себе си и да знам, че съм в безопасност — само ако можех да му позволя да ме обича, само ако можех да се оставя да го обичам!

— Ако въведат Инквизицията, ще трябва да заминем, знаеш това.

Прегръдката му беше по-силна отвсякога. Почувствах как бедрата му притискат корема ми и трябваше да се възпра да се надигна на пръсти, за да се облегна на него.

— Да, знам — казах, но го чувах само наполовина, чувствайки го с всеки инч на тялото си.

— Ако заминем, ще трябва да дойдеш с мен като моя съпруга. Няма да отведа на безопасно място теб и баща ти при никакво друго условие.

— Да.

— Значи се разбрахме?

— Ако трябва да напуснем Англия, ще се омъжа за теб — казах.

— И във всеки случай ще се оженим, когато станеш на шестнайсет.

Кимнах, със затворени очи. После почувствах как устните му се спускат върху моите и усетих как целувката му разтопи всяко възражение.

Даниел ме пусна и аз отново се облегнах на печатарската преса за опора. Той се усмихна, сякаш знаеше, че съм замаяна от желание.

— Колкото до лорд Робърт, молбата ми е да не му служиш повече — каза той. — Той е осъден предател, затворен е в тъмница, и ти излагаш себе си и всички нас на опасност, като търсиш неговата близост. — Изражението му помръкна. — А той не е човек, на когото бих поверил годеницата си.

— Той мисли за мен като за дете и за шут — поправих го.

— Не си нито едно от двете — каза той тихо. — Нито пък аз. Ти си почти влюбена в него, Хана, и аз няма да търпя това.

Поколебах се, готова да възразя, а след това изпитах най-странното усещане в живота си: желанието да кажа истината на някого. Никога преди не бях изпитвала желанието да бъда честна. Бях прекарала целия си живот, оплетена в мрежа от лъжи: еврейка в християнска страна, момиче в момчешки дрехи, страстна млада жена, облечена като юродива, а сега — млада жена, сгодена за един мъж и влюбена в друг.