Добрият

— Имам копие от шофьорската му книжка. Адресът е в Сан Франциско. Същата ухилена гад.

— Но ако някой го е видял… — подхвана Тим.

— В течение на четиридесет и осем часа той е бил от интерес за полицията. Искали са да го разпитат. Намерили го, но той заявил, че свидетелите са се объркали. Не бил излязъл от „Сметана и захар“, защото не могъл да влезе. Бил се отбил да си вземе кафе за из път, но било затворено, вратата била заключена. Не можел да чака цели двадесет минути да отворят, имал важна среща.

— Каква среща? Какво работи? — попита Тим.

— Управление в условията на криза.

— Какво значи това?

— Кой знае. Бил работел за някаква федерална агенция.

— Коя?

— Никъде в репортажите на пресата не е казано ясно.

— Ама са му повярвали? — попита Линда. — Пуснали са го без обвинения?

— От тук нататък аз започнах да чета между редовете — рече Пит. — Вижда се, че детективът от следствието, както и началникът му, са искали да упражнят натиск върху Кътър и дори да намерят начин да го задържат.

— Защо не са го направили?

— Може да прекалявам с четенето между редовете, но имам чувството, че някой е упражнил як натиск върху тях, когато са се опитали да натиснат Кътър.

— Както натиска, който упражниха върху Хич Ломбард — вметна Тим.

— Точно така. И ето че за нула време Рой Кътър престанал да бъде от интерес.

Няколко коли се появиха на огромния паркинг и спряха на различни места. Хората, които слязоха от тях и се отправиха към комплекса, можеше да бъдат служители или управители, дошли на работа час по-рано от клиентите. Никой не прояви никакъв интерес към хондата.

— Добре де — подхвана Линда, — какво значение има, че съм ходила да пия кафе там? Не съм била там в деня на пожара. Мисля, че не съм била и през седмицата преди пожара. Как може да искат да ме очистят само защото съм ходила в „Сметана и захар“?

От скромната кухня на „Сантяго Халиско“, където със сигурност светът изглеждаше по-подреден и нормален, отколкото тук, където Кравет издирваше хондата на Тереса с някакви магьоснически номера, Пит каза:

— За кеф ли се опитваш да ме изпързаляш, момиче, или искаш да кажеш, че наистина някой смята да те очисти?

— Май вече е време да ти разкажа за какво става въпрос — предложи Тим.

— Да, май е време.

Тим разказа накратко станалото в бара, двата случая на припознаване.

— Велики боже, вратарю!

— И ето ни тук сега — заключи Тим, — без доказателства за станалото, а и изглежда, че дори да го запишем на видео как стреля по нас, пак ще се измъкне, без никой дори да му размаха пръст.

— Нещо ново е станало — предположи Пит.

— Да, куп нови неща.

— Ще споделиш ли?

— Прекалено съм уморен да разказвам в подробности. Накратко Линда и аз трябваше да спечелим правото си да дишаме. Да си кажа правата, учудвам се, че още дишаме.