Завръщането на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Гадно копеле! — изгледа го тя с овлажнели очи. — Мислех, че няма да ме обвиняваш за нещо, което не зависи от мен! Нима забрави, че три пъти забременявах, за да ти родя така желания син? И че последния път за малко не умрях?
Причината е толкова физическа, колкото и психологическа — поклати глава Тони. — Ти никога не си искала да се занимаваш с отглеждането и възпитанието на деца. Вземи за пример дъщеря ни. Фактът, че я има, изобщо не те накара да забавиш темпото. Помниш ли поне една вечер, в която си пожелала да останеш у дома, при нея?
— А ти помниш ли поне една вечер, в която да си се прибрал навреме, за да я видиш?
— Това е друго! — изкрещя той. — Блъсках се по осемнадесет часа на ден, за да ви осигуря прилично съществуване и да не се чувствам задължен на брат ти! И какво получих в замяна? Живея именно в неговото шибано имение, а дъщеря ми дори не знае как да каже едно „здрасти“!
— Ясно. Затова ти е по-удобно постоянно да липсваш, просто защото си мъжът в семейството…
— Нямаше да водим този разговор, ако жена ми знаеше какви са и задълженията! — изкрещя извън себе си Тони. — Ако знаеше как да бъде майка!
— Господи, колко ме уморяваш с глупостите си! — въздъхна Маргарет.
— Тогава хващай пътя! — кресна той и направи груб сицилиански жест.
— Може би ще го направя — наведе глава тя и тихо се разрида.
— Мръсна, гадна кучка!
Маргарет рязко вдигна глава, лицето й пребледня.
— Няма да ми говориш с такъв език! — викна през сълзи тя. — С приятелите си мъже никога не го използваш, нали?
— Защото те не са шибани фусти!
Тя замахна да го удари, но той хвана ръката й и я блъсна към стената. Болката отново се появи, позната и близка както винаги.
— Сега му е времето да ти дам един окончателен урок! — надвеси се над нея той и започна да сваля колана си. — Май имаш нужда от него!
В следващата секунда насреща му зейна дулото на 45-милиметров револвер, коланът увисна в ръцете му.
— Вие, проклетите сицилианци, само от това разбирате! — просъска тя и започна да се изправя на крака.
— Маргарет!
— Само не допускай грешката да си въобразиш, че не зная как се използва оръжие!
Какво беше новото чувство, разтърсило гърдите й? Ярост? Не, яростта тя познаваше добре, твърде дълго я беше носила в гърдите си. Тогава какво? Под клокочещия гняв и ужас се появи здрава стоманена нишка. Нещо, което никога не беше допускала, че притежава нещо, родено от кошмарния живот, който беше водила в продължение на години. Посегна и сграбчи тази нишка, стори го с отчаянието, с което изтощен плувец се вкопчва в спасителния бряг.
Сама не можа да познае гласа си, който бавно и отчетливо каза:
— Толкова дълго време съм била… Всъщност какво съм била? Ужасена! Била съм ужасена от теб! Произнасям тази дума и не мога да повярвам! Ти ме удряше, аз навеждах глава, прехапвах устни и мълчах. Не казвах на никого, дори на брат си… Защото се страхувах от теб, защото бях ужасена от теб!
Тони бавно отстъпваше пред нея.
— Хайде стига, бебчо — промърмори той. — Успокой се. Много ти се струпа — убийството на брат ти, този мъж, който те…
— Когато се върнах у дома с нашето дете на ръце, за мен нямаше блага дума, нямаше нежност и състрадание. Видях само омразата ти, Тони… Ти мислеше… всъщност не, ти знаеше, че той ме е изнасилил. В твоето съзнание аз вече бях омърсена… Просто защото вече съм била с него. Личеше ти по лицето… Господи, това ми помогна да бъда наясно с нещата, да приема това, което никога не съм искала да приема… И то ме накара да се почувствам като…
— Виж какво, бебчо…
Той млъкна, видял как дулото на револвера се насочва в гърдите му. Тя беше на такова разстояние, че не можеше да й отнеме оръжието, не можеше да я победи с груба сила. Очите й блестяха с опасен пламък.
— Маргарет, чух всичко — смени тона той. — Чух и разбрах. Защо не махнеш това нещо от ръцете си, преди да стане беля?
— Не, Тони — поклати глава тя. — Край на „бебчо“, край на крясъците и побоищата. С това е свършено веднъж завинаги, редът е променен. Защото аз имам властта да те убия. Аз мога да натисна спусъка, само ми дай още един, последен повод. Ето как се промених… Получих силата… не, по-скоро си възвърнах силата и самоуважението. Това, което ти ми беше отнел, Тони…
Тони облиза устни, очите му скачаха от дулото към лицето й и обратно.
— Хей, хайде престани! — неуверено промърмори той. — Според мен още не си възприела всичко, което напоследък ни се стовари върху главите. Зная, че си разстроена заради детето. А шокът от смъртта на…