Пепел [bg]

– Аха. – Изтощеният му поглед се спря на шията ù. – М-много с-синини.

Все още усещаше гърлото си натъртено.

– Трябваше да видиш другия тип.

– Не се... не се шегувай. Беше на к-косъм. Не м-мога да те загубя...

– Никъде няма да ходя – отвърна тя със съзнанието, че щеше да бъде принудена. Избърса засъхналата кръв от гърдите му. Торсът му беше осеян с други, по-стари рани, покрити с лъскави белези.

– Ш-шрапнел – прошепна той, доловил въпроса в докосването на пръстите ù. – От взрив п-преди шест месеца. Трябва д-да видиш как за-задействам детекторите за метал на летищата.

– Ами този? – Тя докосна малките белези под лявата му мищница, които приличаха на следи от изгаряне. Но щом се наведе по-близо, успя да различи буквите:

ИДЪН

Томас А.

И някакви цифри. „Номер на социална осигуровка – помисли си Алекс. На следващия ред пишеше: О ПОЛ[27], а отдолу: Католик.

– Татуировка? – учуди се тя.

– Аха. Викаме им „вечен паспорт“. Понякога от теб не остава много след... – Той преглътна. – Нали знаеш.

– Том. – Тя протегна ръка, за да отметне влажната коса от челото му. Устните му бяха бледи, прозрачни като стъкло. – Какво ще правим сега?

– Ще с-се придържаме към п-плана. – На лицето му се появи принудена усмивка, която скоро изчезна. – Ще... ще тръгнем на с-сутринта. Т-трябва ми само малко по-почивка.

Трябваше му много повече от това, даде си сметка тя. Нощта прекараха в задната стаичка на магазина, върху наредените една върху друга автомобилни постелки. А няколко часа преди разсъмване, Том изгуби съзнание или просто заспа – не беше сигурна кое от двете. Тя се изтегна от лявата му страна и прегърна тялото му толкова плътно до себе си, че чуваше биенето на сърцето му. Беше изтощена, но не смееше да заспи, защото се страхуваше, че когато се събуди, ще го намери мъртъв. Но лека-полека мислите ù избледняха и тя се унесе...

Все същият сън: онзи, в който виждаше как хеликоптерът отнася майка ù и баща ù в снежната буря. Хеликоптерът започва да се издига като балон, пълен с хелий, все по-нагоре и по-нагоре и накрая – в най-високата точка на небето и в зенита на нощта – избухва в огнено кълбо от пламъци.

Алекс не беше там. Заради бушуващата буря тя бе останала вкъщи сама, докато майка ù изпълняваше лекарските си задължения, придружавайки някакъв пациент, нуждаещ се от спешна евакуация. Баща ù се бе озовал на борда по една-единствена причина – като всички ченгета, които винаги реагираха първи, той също бе преминал курс по сърдечна реанимация и затова зае мястото на медицинския техник, който, изпаднал в шок от бурята, бе отказал да пътува.