Пепел [bg]

Момичето, помисли си Алекс, беше на нейната възраст. Някъде по пътя то бе задигнало съдрани мъжки камуфлажни панталони и прекалено малко за него омърляно сиво палто в милитъри стил, чиито ръкави стигаха до лактите ù. Всеки сантиметър от кожата ù, останал непокрит от дрехи, беше изцапан с мръсотия и кръв, както и с още нещо, което беше или моторно масло, или фекалии – а може би и двете. Левият му ръкав беше разпран, сякаш момичето се бе закачило на някой клон, след което се бе дръпнало силно, раздирайки вълнения плат. Момичето се размърда, при което изпод дрипавите маншети на панталоните му се показа една-единствена маратонка, обута на десния крак. А левият беше бос с изключение на един окървавен чорап, стигащ до глезена. Алекс се замисли за кървавите отпечатъци в магазина и тогава със смразяващ кръвта ужас осъзна, че следата от стъпало, открита от Робинзон Крузо, не принадлежеше на Петкан. А на един от канибалите.

Момичето канибал държеше в ръката си сопа – с полирана повърхност, наглед много здрава и тежка, вероятно служила преди като дръжка на брадва.

Колата. Би могла да скочи вътре и да заключи вратите. Но се боеше да помръдне. Краката ù трепереха. А отворената задна врата на тойотата изглеждаше сякаш на хиляди километри разстояние. Но така или иначе не можеше просто да стои и да чака. Предната врата на магазина беше отворена, също както и задната, и ако трите деца решаха да влязат вътре, щяха да открият Том...

Момичето се хвърли към нея. Стори го с нечовешка бързина и без да издаде нито звук. Жилавите му ръце се стрелнаха напред с неуловимо движение, лявата – готова да дере, а дясната – размахала сопата. В последния миг Алекс успя да се наведе. Чу как сопата изсвистя точно там, където беше главата ù само секунда по-рано. И тогава изкрещя от ослепителната болка, прорязала скалпа ù. Алекс преви тяло напред, тъй като момичето я бе сграбчило за косата и с все сили я дърпаше и теглеше. Краката ù се оплетоха и изгубила равновесие, тя се строполи на леденостудения асфалт, като продължаваше да стиска лопатата в лявата си ръка. Алекс се претърколи по гръб и тогава кибритът изхвърча някъде встрани. А когато момичето изкълчи ръката ù, тя зърна летящата към нея сопа и се изви наляво, при което сопата се стовари с трясък върху цимента и се разцепи. В следващия миг усети силно разтърсване и изгаряща болка прониза скалпа й; тогава се освободи и се претърколи на колене.