Нифрон се въздига

Всички кимнаха и замърмориха с удивени гласове. Ройс се облече.

- И все пак не ми мяза на чудовище - презрително каза Карат.

- Защото не си го виждалрано сутрин - обясни му Ейдриън. - Преди да закуси е същински сатана.

Диамантите се изкикотиха, а Карат се усмихна колебливо.

- Вече можем ли да пристъпим към работа? - попита Ройс. - Трябва да съобщите на Бижуто, че Етчър е предател и да разберете дали е била уредена среща с Гаунт.

- Всичко с времето си - рече Гланц. - Първо трябва да уредим нещо важно.

- Тъй, тъй - Кварц се оживи, скочи на крака и седна край главната маса. -Плащай, народе.

Разнесоха се недоволни изръмжавания. Крадците неохотно наизваждаха кесии и започнаха да отброяват монети. Струпаха сребро пред мъжкараната. Гланц се присъедини към нея и двамата започнаха да броят.

- Ти също, Сет - рече Кварц. - Беше турил половин камък.

Когато броенето приключи, Гланц и Кварц разделиха плячката на две купчини.

- А задето ги намерих? - попита тя с усмивка.

Гланц се намръщи и отдели купчинка сребро, която тя прибра в собствената си кесия, тъй пълна, че трябваше да я държи с две ръце.

- Обзаложили сте се дали ще успеем? - попита Ариста.

- Почти всички - отвърна Гланц с усмивка.

- Без Гланц и моя милост - щастливо рече Кварц. - То и аз не смятах, че ще дойдете. Просто ми харесаха условията и шанса за печалба, ако цъфнете.

- Големи умове - каза й Гланц, докато на свой ред си прибираше печалбата. - Действително.

Заключил съкровището си в сандък, Гланц се извърна със сериозен поглед.

- Кварц, вземи Сет и идете в лагера на националистите. Виж дали можете да организирате среща. Тръгнете по улица Дигън, тя ще да е най-безопасна сега.

- И поетична - рече Кварц, усмихвайки се на себе си. Махна на Сет, който тъкмо си вземаше плаща. - Зная точно колко имам в сандъка - обяви тя, прибирайки кесията си в упоменатия. - Най-добре ще бъде на връщане да намеря същото количество, иначе всички ще си платят.

Никой не се подигра или пошегува. Очевидно крадците бяха сериозни, когато ставаше дума за пари.

- Да, да, изчезвайте - пропъди ги Гланц и се обърна към новодошлите. -Да видим сега, какво да правим с вас? Не можем да мръднем тази нощ, защото стражниците са пощурели. Пък и времето не е особено благоприятно. Може би на сутринта ще ви намерим убежище, но за тази нощ се страхувам, че ще трябва да споделите скромния ни дом. Както виждате, не разполагаме с подобаващи за принцесата условия.

- Ще се оправя - рече тя.

Гланц изумен я изгледа.

- Сигурна ли сте, че сте принцеса?

- Очовечава се с всеки изминат ден - каза Ейдриън, усмихвайки й се.

- Може да спите там - рече Карат, който скачаше на едно от леглата. -Това е леглото на Кварц, а над него е това на Сет. Няма да се върнат тази нощ.

- Благодаря ти - рече Ариста, сядайки на долното легло. - Ти си истински джентълмен.

Карат се изправи и изпъчи гърди, усмихнат.

- Той е мизерен крадльо, който не си плаща навреме - закани се с пръст Гланц. - Все още си ми длъжник, забрави ли?

Гордата физиономия на хлапето изчезна.