Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
- Което значи, че си Диамант - рече Ройс.
- На вашите услуги - тя се усмихна и Ариста си помисли колко котешки черти има лицето й - едновременно дружелюбно и зло. - Викайте ми Кварц.
- В такъв случай се считай за права.
- Благодаря, че ни измъкна - каза Ейдриън.
- Няма какво да ми благодариш. Това ми е работата. В конкретния случай, и удоволствие. Не знаехме къде сте, но се надявах, че може да се отбиете насам. Сега вървете след мен.
И тя отново закрачи напред. Ариста я следваше с мъка.
- Това какво прави тук? - разнесе се гласът на Ейдриън някъде иззад принцесата. - Този канал е невероятен, а градът над него няма настилка.
- Ратибор не е бил вечно Ратибор - провикна се Кварц в отговор. - Някога е бил нещо много по-голямо. Всичко е забравено, погребано като този канал под векове мръсотия и лайна.
Продължиха да се движат по протежението на тунела, докато не достигнаха ниша, едва вдлъбната, заобиколена от тухли. Кварц се облегна срещу дървената плоскост и блъсна силно. Пъхна пръсти в появилата се цепнатина и плъзна панела настрани, разкривайки таен проход. Прекосиха редица стъпала, отвеждащи към дървена врата. През цепнатините й се процеждаше светлина, долитаха гласове. Кварц почука и отвори, разкривайки огромна подземна стая, пълна с хора.
Маси, столове, бюра и двуетажни легла също заемаха част от пространството. За осветяването на всичко това се грижеха свещи, леещи восъчни сълзи от умиление. Гореше и огън в потъмняла пещ, пламъците му облизващи дъното на огромен казан. Няколко големи сандъка стояха отворени, излагайки на показ съдържанието от сребърни прибори, свещници, дрехи, шапки, наметала и дори дрехи. Други приютяваха чанти, обувки и въже. Поне един бе препълнен с монети, предимно медни, но Ариста зърна проблясъка и на сребърни, и дори златни тененти. Въпросният сандък бе моментално затворен при появата им.
В стаята имаше дузина млади, гърчави хищници, облечени в странни одежди.
- Добре дошли в леговището на плъховете - приветства ги Кварц. -Плъхове, позволете да ви представя трима пътници от Колнора.
Раменете се отпуснаха, ръцете се отделиха от дръжките на оръжията; Ариста чу няколко издишвания.
- Онзи дъртичкия там е Гланц - Кварц посочи към съсухрен дългуч с опърпана брада и тесни очички. Носеше черна шапка и драматично на вид наметало, прилично на епископско. - Той е нашият храбър лидер.
Това подмятане породи изблик на смях.
- Майната ти Кварц! - наруга я момче на не повече от девет.
- Съжалявам, Карат - рече му тя. - Влязоха в Гнома, докато бях там.
- Чухме, че имперковците току-що нахлули там - рече Гланц.
- Да - потвърди Кварц.
Всички погледи се насочиха към Кварц, която си позволи напрегната пауза, за да седне в мек, захабен стол, прехвърляйки крака през облегалката. Очевидно се наслаждаваше на отдаденото й внимание.
- Емъри отново държеше речи - започна тя по подобие на майстор разказвач, обръщащ се към жадна публика. - Този път хората го слушаха. Можеше да подхване нещо, обаче раздразни Лейвън и той го предизвиква на дуел. Ама Емъри каза, че ще се бие с меч срещу кинжал и Лейвън изхвърчава от Гнома. Емъри трябваше да си плюе на петите, обаче спорът с Лейвън му помага да омае тълпата, така че продължава да говори.
Ариста забеляза, че крадците попиваха всяка дума. Бяха завладени от думите на Кварц, която ги подчертаваше с ръкомахания.
- Лейвън, каквото е копеле, тича при Тренчън. Връща се начело с гарнизона. Нахлуват и арестуват всички за измяна.
- А какво направи Айърс? - развълнувано попита Гланц.
- Че какво може да стори? Пита какво става, а ония му викат да млъкне и той го прави.
- Утрепаха ли някой? - запита Карат.
- Не видях, обаче трябваше да се чупаря страшно бързо, та да спася гостите.
- Отведоха ли Емъри?
- Предполагам, ама не видях.
Гланц прекоси стаята, за да дойде по-близо до тях. Кимна, сякаш изразявайки одобрение, сетне започна да поглажда разсеяно брадата си.
- Принцеса Ариста - рече той, повдигна шапка и се поклони несръчно. -Моля да ни извините за обстановката. Рядко посрещаме гости като вас тук. И да си призная, не знаехме кога и дали изобщо ще дойдете.
- Да знаехме, поне щяхме да изкъпем плъховете! - провикна се някой по-назад, предизвикал смях.
- Тихо, окаянико. Простете им, милейди. Те са пълни дегенерати, начинът им на живот само влошава състоянието им. Опитвам се да ги подобря, но както виждате, с малък успех.
- Това е защото ти си най-големият негодник тук, Гланц - заяде се Кварц.