Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
— Мислиш ли, че е нужно? — повтори Ан.
— Че е нужно какво?
— Да заключваш сърцето си за онова, което изпитваш към него. Да се лишаваш от радостта и болката, която носи то.
— Не си падам по болката.
— Тя е част от живота. Само мъртвите не изпитват нищо.
— А ти?
Ан присви устни.
— Това не е смърт. Моят любим ми го каза. Не всичко е мрак и светлина. Има толкова много междинни нюанси. Все още чувствам, защото не е свършило. Всеки край е ново начало. Ти си млада и можеш да имаш още дълги години живот в това тяло, в това време. Защо да живееш със заключено сърце?
— Лесно е да го кажеш. Твоята любов е била споделена. Аз зная какво е да обичаш човек, който не може или не желае да отвърне на чувствата ти, или поне не достатъчно.
— Баща ти е бил обсебен от отчаяние. Загубил е зрението си и е ослепял и за любовта.
„Каква е разликата?“, помисли си тя, но поклати глава.
— Би било страхотно да си поговорим за тези неща на чашка, по женски, но в момента тук сме на вълна живот или смърт. Навярно си забелязала.
— Ядосана си.
— Разбира се, че съм ядосана. Той едва не загина днес, едва не умря в ръцете ми заради опита си да спре онова, което някой му е натресъл, на него и на всички ни. Все още има риск за живота му, за живота на всеки от нас. Видях какво може да ни сполети.
— Не си споделила с тях всичко, което видя и узна.
Сибил отново погледна към Гейдж.
— Не съм.
— Ще видиш и още, преди да дойде краят. Детето ми…
— Не съм твое дете.
— Не си дете и на демона. Живот или смърт, казваш. Така е. Или светлината, или мракът ще надделее през Седемте. Моят любим ще бъде освободен или прокълнат.
— А моят? — попита Сибил.
— Той ще направи избора си, както и всеки от вас. Нямам никого, освен вас, моята надежда, вяра и смелост. Само днес използвахте всичко това. И той спи — тихо каза Ан, свеждайки поглед към Гейдж. — Жив. Когато се върна към живота, той донесе от сянката на смъртта още един отговор. Още едно оръжие.
Сибил скочи на крака.
— Какъв отговор? Какво оръжие?
— Ти си интелигентна жена с буден и търсещ ум. Намери го. Използвай го. Вече всичко е в ръцете ви. Твоите, неговите и на другите. И демонът се бои от вас. Неговата кръв — заговори Ан, преди образът й да избледнее постепенно, — нашата кръв, твоята кръв. И тяхната.
Когато остана сама, Сибил отново погледна Гейдж.
— Неговата кръв — промълви тя и забързано излезе от стаята.
Четиринадесета глава
Когато се събуди, Гейдж не просто искаше кафе, а отчаяно се нуждаеше от него. Първо изправи гръб, бавно се огледа и когато се увери, че всичко в стаята стои стабилно пред очите му, стана. Нито слабост, нито гадене или световъртеж. Всичко това бяха добри новини. Но не изпадна в еуфория, когато мислено се върна назад.
Къде Сибил бе сложила онзи чай, по дяволите?
Макар и да копнееше за кафе, още повече копнееше за душ и влезе в банята. Погледна рамото си в огледалото и потърка петното с форма на полумесец. Струваше му се странно да има белег, нещо осезаемо да напомня за онези остри зъби, зверски впили се в него. Бе имал счупвания, прободни и огнестрелни рани, изгаряния, а от тях не беше останала и следа. Но Туис, в образа на онова малко копеле, бе успял да го захапе за миг и Гейдж щеше да носи този белег до края на живота си.
Колкото и време да му оставаше.
След душа се облече и тръгна да потърси кафе. Отби се в домашния кабинет на Кал, където Лейла и Куин стояха, приведени пред компютъра. И двете се обърнаха към него и го огледаха от главата до петите.
— Как се чувстваш? — попита Лейла.
— Искам кафе.
— Отново си предишният. — Лицето на Куин засия. — Долу трябва да има малко. Сиб е там, може би ще успееш да я придумаш със сладки приказки да ти спретне нещо за хапване.
— Къде са другите?
— Хукнаха към града. По задачи. — Куин погледна към часовника в долния десен ъгъл на компютъра. — Трябва да се върнат всеки момент. Не е зле да се обадя на Кал да вземат нещо за обяд. Сиб така се е заровила, че няма лесно да я придумаме да сготви.
Не изглеждаше заровена, помисли си Гейдж, когато видя Сибил, седнала до плота в кухнята на Кал. Бе отворила лаптопа си, държеше бележник и бутилка вода, но бе над земята. С каквото и да бе заета, спря, щом го видя да влиза.