Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
Вятър и дъжд изригнаха в неудържим порой. Гейдж зае позиция в двора, презареди и се подготви за нов изстрел.
— Внимавай да не стреляш по къщата ми — каза Кал.
С нов скок, то размаха юмруци във въздуха и хелиотропът се пръсна на стотици парчета, превръщайки се в облак прах. Този път момчето издаде победоносен вик, въпреки кръвта, която бликаше от него. Завъртя се, устреми се към Гейдж светкавично като змия и впи зъби в рамото му. Когато той безпомощно падна на колене, момчето изчезна.
До Гейдж достигаха приглушени гласове, които се загубиха в мъгла от болка. Виждаше небето, което отново се проясняваше, но надвесените над него лица бяха размити и неясни.
Дали го бе убило? Отправи молитва смъртта да побърза, за да сложи край на тази агония. Пареше, пареше, разнасяше се като огън в кръвта му, изгаряше костите му и крещеше в главата му. Но не му достигаше дъх да извика, нямаше сили дори да се сгърчи, сякаш го раздираха огнени нокти.
Затвори очи.
„Достатъчно, помисли си той. Стига толкова. Време е да си отида.“
Предаде се и усети как се носи далеч от болката.
Първата плесница по лицето го ядоса. Втората го вбеси. Не можеше ли да умре относително спокойно?
— Връщай се, кучи сине! Чуваш ли ме? Връщай се. Бори се, страхливецо! Няма да умреш и да позволиш онова копеле да излезе победител.
Болката… проклетата болка отново нахлу в него. Когато инстинктивно отвори очи, пред премрежения му поглед се появи лицето на Сибил и чу настойчивия глас. Тъмните й очи бяха изпълнени с ярост и сълзи.
Гейдж с мъка си пое дъх.
— Не можеш ли да млъкнеш?
— Кал, Фокс…
— Събужда се. Хайде, Гейдж. — Гласът на Кал прозвуча странно, сякаш бе на километри разстояние и затънал в блато. — Съсредоточи се. Дясното рамо. Идва от дясното ти рамо. С теб сме. Съсредоточи се върху болката.
— Мога ли да сторя нещо друго, мамка му?
— Говори. — Лицето на Фокс се показа в полезрението му. — Чувате ли? Опитва се да ни каже нещо.
— На теб говоря, нещастнико.
— Пулсът му е слаб. Отслабва още.
Кой е това, запита се Гейдж. Лейла? Думите й бяха като малки бели светлинки, които виждаше с крайчеца на окото си.
— Кървенето спря. Прободните рани вече не са толкова дълбоки. Сигурно е нещо друго. Някаква отрова.
„И Куин чурулика наблизо, помисли си Гейдж. Цялата тайфа е тук. Просто ме оставете да си отида. Просто ме оставете.“
— Няма да те оставим. Не можем. — Сибил се наведе по-близо, но този път докосна лицето му с устни, а не с ръка. Хладният й допир бе блаженство. — Моля те. Трябва да останеш с нас. Трябва да се върнеш. Не можем да те загубим.
От очите й потекоха сълзи, които капнаха върху раните. Преминаха през кръвта, навлязоха в тях и облекчиха паренето.
— Зная, че боли. — Сибил го галеше по бузите, по косите и пострадалото рамо и ридаеше. — Зная, че боли, но трябва да останеш с нас.
— Помръдна. Ръката му помръдна. — Фокс притисна пръстите му по-силно, когато трепнаха. — Кал?
— Да. Да. Дясното рамо, Гейдж. Започни от там. Ние сме с теб.
Гейдж отново затвори очи, но този път не се предаде. Напрегна сили и се съсредоточи върху източника на болката, проследи я, докато пропълзяваше от рамото надолу по ръката му и през гръдния му кош. Дробовете му се отвориха, сякаш лапите, които ги бяха стягали досега, се отдръпнаха.
— Пулсът му се усилва! — извика Лейла.
— Вече не е толкова блед. Идва на себе си, Сиб — каза Куин.
Както седеше и придържаше главата му в скута си, Сибил отново се наведе и го погледна в очите.
— Почти свърши — ласкаво каза тя. — Само още малко.
— Добре. Добре. — Вече я виждаше ясно, усещаше тревата под себе си и ръцете на приятелите си, които стискаха неговите. — Съвземам се. Ти ли ме нарече страхливец?
Дъхът й спря и едва успя да се засмее през сълзи.
— Подейства.
— Добре дошъл отново при нас, приятелю — заговори Фокс. — Раните зарастват. Да те пренесем вътре.
— Съвземам се — повтори Гейдж, но нямаше сила да вдигне глава. — Е, може би не съвсем.
— Дайте му още минута — предложи Куин. — Раните се затвориха, но… остана белег.
— Да влезем вътре. — Погледите, които Сибил размени с Куин и Лейла, говореха повече от думи. — Ще му приготвим чай, ще оправим леглото му.